Р  Е Ш  Е  Н  И  Е №24

 

гр.Бургас 08.05.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А :

 

 

БУРГАСКИ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД, гражданско отделение,  в 

публично заседание на …двадесет и пети април……………………………………….

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                        Председател:   Златина Иванова

                                                                                Членове:  Мария Тончева

                                                                                                  Румяна Манкова     

 

при секретаря …Пенка Шивачева…... ….….……………….……..и в присъствието на

прокурора ……………………....……..……………… , като разгледа докладваното от

съдията………...…………….…Р. Манкова….……………в.гр.д. № 3* по описа

за 2018 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното :

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. театър „Н“, гр. Я., чрез процесуален представител, против решение №36 от 27.10.2017г. по гр.д. № 54/2017г. на Я. окръжен съд в частта, с която на основание чл.94 от Закона за авторското право и сродните му права театърът е осъден да заплати на Ю. Г. С. от гр. С. сумата от 3 325 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатено възнаграждение за негови текстове при публичното представяне на постановката „Б“ в периода м.02.2013г. – 15.02.2017г., сумата от 2 500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на нарушените му авторски права, в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяването на иска на 28.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 2 970,54 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като е мотивирано с експертно заключение на две вещи лица от тройна съдебно-художествена експертиза, без необходимата квалификация, с оглед музикално, респ. музиковедското им образование, като е пренебрегнато заключението на другите две вещи лица от единичната и тройната експертизи, които имат съответната професионална компетентност като драматурзи, театроведи. На следващо място е изтъкнато противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, изразяващо се от една страна в признанието за негодност като доказателство на т.нар. от ищеца „рекламен видеоклип“, а от друга страна възприемайки експертното заключение за съвпадение на текстовете на песничките, изградено само на данни от същия видеоклип. Посочено е още, че в обжалваното решение не са обсъдени надлежно направени възражение от ответния театър, а именно – 1. Т. е ползвател на произведението, създадено от А. Ж. , а дали и доколко това произведение кореспондира с други произведения, закриляни от ЗАПСП, е проблем извън ползвателя, доверил се на презумпцията за авторство по чл.6, ал.1 ЗАПСП, 2. Н. са доказателства /пълния запис на спектакъла, св. показания на автора на песните В. М. / за напълно различни текстове на песничките от тези на ищеца, съпроводени с различна музика и като цяло различно изградена постановка, 3. Л. на анализ на очевидните установени разлики в текста, изтъкнати от компетентните вещи лица и предоверяване на извършено единствено механично /буквално/ съпоставяне на думи и изрази от вещи лица без надлежна компетентност, 4. П. прието от съда съвпадение на реплики, а не на цялостен текст, размерът на обезщетението следва да е в по-нисък от претендирания размер. В заключение е заявено, че по делото не се установява ответният театър в свой спектакъл да е използвал текстове на Ю. С. , придружени с музика на друг автор, тъкмо обратното – в представлението на „Б“ се пеят песни, написани от актьора В. М. по музика на П. М. М. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което и в тази част искът да бъде отхвърлен.

В отговор на въззивната жалба Ю. С. оспорва същата като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение и прави искане за неговото потвърждаване. Сочи, че експертите, на чието заключение се е позовал първоинстанционният съд, имат необходимото образование, опит и практика в сферата на интелектуалната собственост.становени са съвпадения между текст от либретото на С. и текст от постановката, представен от театъра, които не могат да бъдат случайни. Оспорва се твърдението за обосноваване на съвпаденията само с видеоклипа, представен от ответника. Заявено е на последно място, че първоинстанционният съд е обсъдел всички доводи на ответната страна, наведени в отговора на исковата молба. Изложените от въззивника аргументи за различна постановка, замисъл, режисура, адаптация на единен първоизточник и т.н. са определени като непротивопоставими на основния доказан по делото факт – точното съвпадение в реплики и диалози, които са в голям обем и не могат да бъдат плод на случайно съвпадение.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е постъпила и от Ю. С. в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.94а, ал.1, т.1, вр. чл.18 и чл.19 ЗАПСП за обезщетение за имуществени вреди от 1000 лв. – незаплатено възнаграждение за използване на негови текстове при възпроизвеждането и разпространението на видеоклип на процесното представление в периода м.02.2013г. – м.12.2016г., както и искът му по чл.94, вр. чл.15 ЗАПСП, вр. чл.52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв. от горното деяние, а така също и искът му по чл.94, вр. чл.15 ЗАПСП, вр. чл.52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв., причинени от използване на негови текстове при участие във фестивала “В“ и в П. конкурс за нова детска драматургия в гр. Т. с постановката „Б“, в едно със съответните лихви. Посочено е, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва се доводът на съда за неустановено нарушение на авторски права чрез разпространение на рекламен видеоклип, тъй като последният, представен от ищеца под формата на СД, бил оспорен от ответника и липсвали доказателства за верността му. В тази връзка са посочени наличните по делото печатни документи – разпечатки от електронните сайтове, където е бил разпространяван видеоклипът и писмен отговор на директора на театъра по отправени претенции на С. , както и свидетелските показания на Д. С. , Т. Е. и С. , а също и тройната художествена експертиза. В тази насока са възраженията и досежно извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за действителното представяне на процесната постановка на фестивала и конкурса в гр. Т.. П. се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

Подаден е отговор от Д. театър „Н“ – гр. Я., с който въззивната жалба на Ю. С. се оспорва като неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без уважение. Посочено е, че в отхвърлителната си част първоинстанционното решение е правилно, с оглед негодността като доказателствено средство на представения на СД видеоклип, както и неубедителността на гласните доказателства за разпространяване от страна на театъра на въпросния видеоклип. По отношение участието на театъра на фестивал и конкурс в гр. Т. с процесното представление е заявено, че то се обхваща от претенцията за публично представяне на постановката в посочения по уважения иск период.

Постъпила е и частна жалба от ответния театър против определение №407 от 08.12.2017г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Претендира се неговата отмяна и намаляване на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски, като за адвокатско възнаграждение бъде включена сумата от 509,03 лв., съобразно минималния размер по чл.7, ал.2 от Наредба №1 на В. адвокатски съвет, или алтернативно – 867,75 лв., при друг алгоритъм на изчисление.

Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение са уважени частично исковете на Ю. С. против ДТ „Н“, гр. Я., като на основание чл.94 от ЗАПСП театърът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 325 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатено възнаграждение за негови текстове при публичното представяне на постановката „Б“ в периода м.02.2013г. – 15.02.2017г., сумата от 2 500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на нарушените му авторски права, в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяването на иска на 28.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 2 970,54 лв. – разноски по делото. Отхвърлен е искът му за обезщетение за имуществени вреди от 1000 лв. – незаплатено възнаграждение за използване на негови текстове при възпроизвеждането и разпространението на видеоклип на части от процесното представление в периода м.02.2013г. – м.12.2016г., както и искът му за обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв. от горното деяние, а така също и претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв., причинени от използване на негови текстове при участие във фестивала “В“ и в П. конкурс за нова детска драматургия в гр. Т. с постановката „Б“, в едно със съответните лихви.

Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като произнесено от законен състав в изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим иск и надлежно развило се исково производство.

Исковите претенции са за обезщетение за претърпени вреди от нарушено авторско право и имат правното си основание в чл.94 и чл.94а от Закона за авторското право и сродните му права, в редакцията към исковия период.

Ю. С. е заявил в исковата си молба, че през 1998г. е създал мюзикъла „Б“, като е автор на музиката и текста /либретото/, а студийната изработка на аранжиментите завършил през 2004г. През 2005г. творбата е поставена в Плевенския драматичен театър, а по-късно има участие в конкурси за нови детски пиеси в гр. Я. и в гр. В., където е предоставил на организаторите либретото и СД с музиката. През септември 2016г. от публикации в интернет установил, че ДТ „Н“ –гр. Ямбол от 4 години публично представя спектакъл „Б“, рекламиран в сайта на театъра без посочен автор на драматургичния текст, което породило съмнения за нарушаване на авторските му права. Впоследствие по информация от колега, ищецът открил качен от март 2015г. в сайтовете на YouTube и Vbox7 видеоклип, рекламиращ постановката с откъси от най-атрактивни моменти от играната пред публика пиеса на ответния театър, заснет през 2013г. от С. „С“, видно от началните и финални надписи. Твърди, че от общата продължителност на клипа – 4 м. и 20 сек., 2м. и 40 сек. съдържат негови текстове- 4 на брой изпявания на песни и разговорни диалози преди последната песен. Същият видеоклип е бил и на официалния сайт на театъра, без посочване на автор на текста. Това нарушение на авторските права предизвикало притеснение и нервиране у ищеца от кражбата на труда и творчеството му и то от държавна културна институция. В YouTube С. открил и интервю на директора на театъра от 08.02.2013г. за предстоящата премиера на постановката „Б“. Същата е част от репертоара и към настоящия момент.

Ищецът твърди, че в нарушение на ЗАПСП ответният театър представя пред публика постановка, която съдържа негов авторски продукт – текстове, представляващи емблематични части от творбата му, мюзикъла „Б“ по едноименната приказка на Б. Г. , без да е получил разрешение за това. Освен това, с въпросната пиеса ответникът е участвал през 2013г. на фестивала „В“ и в П. конкурс за нова детска драматургия в гр. Т., без споменаване на името му като автор. Чрез рекламния клип, публичното представяне на детския спектакъл и чрез участието на същия на фестивал и конкурс, ответният театър е нарушил авторските права на ищеца, като не е изплатил възнаграждение за използваните текстове, дължимо по чл.18 и чл.19 ЗАПСП, не го е посочил като автор на част от текста, съгласно чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП, нарушил е целостта на неговите текстове и целостта на творбата като е синхронизирал текста с чужда музика, нарушил е и визираното в чл.15, т.1 ЗАПСП право да реши дали и кога да бъде представена и използвана творбата му.

В защита на своите права ищецът твърди, че на 23.11.2016г. се е обърнал за съдействие към Министерство на културата, в резултат на което бил изискан и представен от ДТ Я. екземпляр от текста на пиесата. След получаване на искането, веднага бил премахнат рекламният видеоклип от трите места в интернет. Без резултат останала покана към директора на театъра за среща и доброволно уреждане на спора.

Заявени са търпени неимуществени вреди от нарушените авторски права, изразяващи се в морални болки и страдания – гняв, стрес, разочарование, негодувание, възмущение. Ищецът се чувствал подценен, унижен, обиден, напрегнат и подтиснат, поради незачитане на личността и труда му. Като обидно и неприемливо С. сочи и обстоятелството на подмяна на музиката му към текстовете, както и непосочване на името му като автор.

Формулирани са няколко искови претенции: 1. Имуществени вреди в размер на 3 325 лв., представляващи пропуснати ползи-незаплатено възнаграждение за използване на текстове на ищеца при публично представяне от ответния театър на постановката „Б“ в периода м.02.2013г. – 15.02.2017г., 2. Неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., представляващи претърпени морални болки и страдания от гореописаното нарушение, 3. И. вреди от 1000 лв., представляващи незаплатено възнаграждение за използване на текстове при възпроизвеждане и разпространение на рекламен видеоклип на части от представлението „Б“ на ответния театър в периода м.02.2013г. – м.12.2016г., 4. Имуществени вреди от 1000 лв., изразяващи се в морални болки и страдания от описаното в т.3 нарушение и 5. Н. вреди от 1000 лв., представляващи преживени болки и страдания от използване на текстове при участие на фестивала „В“ и в П. конкурс за нова детска драматургия в гр. Т. с постановката „Б“. Претендират се и законните лихви от датата на предявяване на исковете.

Към исковата молба са приложени текстовете от мюзикъла на ищеца, за които се твърди, че са използвани в песните от рекламния клип на спектакъла на ответния театър, а именно:

1.     /Либрето – страница 4/

 

МАРКО: Дали да го вземем? З. пък не. Тъкмо ще станем терцет. Да

Т. към Б. Н.

 

 

 

Щ. имаш вече жребий отреден

Не се бави ни миг, ни час, ни ден!

З. лош съветник е страха,

Но смелите дарява той с крила.

 

Напред, напред, напред и все напред! /кръгом и пак напред!/

 

2.     /Либрето- страници 5 и 6/

МАРКО: Чудесно е, разбира се. И даже вече станахме квартет. Да тръгваме, приятели. Напред!

 

 

 

П. стръмни урви, долове, била!

 

П. , с бодра крачка веселите музиканти продължават по пътя за Б. Постепенно се смръчава.

 

3.     /Либрето – страници 17-18/

 

МУРДЖО: Само за едно ми е мъчно… Т. вече бях свикнал с мисълта, че ще ставам прочут музикант, а то – пак нещо се случи…

МАРКО: Защо? Та какво ни пречи да си направим оркестър тук, в гората.

ПЕТЛЬО: А. , да!

МУРДЖО: /радостно/ Н. ли?

МАРКО: Разбира се! Я да видим!

КОТАРАН: Но ние нямаме ни един музикален инструмент!?

МУРДЖО: /обезкуражен/ Вярно! А. сега?!

МАРКО: Няма нищо! Ще си купим. А за сега… П. ще опитаме така: Рам-та-ра-ра…

/Запяват музикален номер 13/

 

Аз ще взема саксофона.

Мурджо-ти си на тромбона.

Ти ще пееш и ще биеш барабан /към П. /.

 

И накрая-май тромпета,

като длъжност незаета

най-устройва, мисля, нашия К.

 

ВСИЧКИ

Ще екне музика из цялата гора! /Ще екне М. в цялата гора!/

 

Ще печатаме билети,

и местата взе заети

ще са с гости скъпи, даже от града!

 

Ще живеем славно тука

без да знаем що е скука-

вечен спътник ще ни бъде песента.

 

Щом се трудим неуморно

и живеем най-сговорно-

в дома ни гост ще бъде радостта! /вечен гост при нас ще бъде радостта!/

 

На шир и длъж ще се прославим! /Надалеч ще се прославим!/

Ще екне музика из цялата гора! /Ще екне М. в цялата гора!/

 

Ще печатаме билети,

и местата взе заети

ще са с гости скъпи, даже от града!

 

З. пада. Финална песен. Всички актьори са на сцената.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни. Признава от фактическа страна, че ищецът е автор на мюзикъл за деца „Б“, както и че в репертоара на театъра е включена постановка със заглавие „Б“, с режисьор Ат. Ж. , който е отговорен за сценичната версия на приказката на Б. Г. , като автор на музиката е Пл. М. , а текстовете на песните са на В. М. , участващ в пиесата актьор. Не се оспорва водената между страните кореспонденция по електронна поща преди завеждане на делото. Възразява се по отношение твърдението за съвпадение на текста на постановката на ответника с този в либретото на ищцовия мюзикъл. Изтъкнати са разликите в действащите лица, архитектониката, съдържанието и драматургичният развой на отделните сцени, разпределението на репликите и епилога. Съществуващите прилики в сюжетното развитие, както и в отделни реплики на персонажите се дължат, според ответната страна, на следване фабулата на литературната основа - приказката на Б. Г. Досежно текстовете на песните е посочено, че те са напълно различни и не са обект на „интелектуална кражба“. По отношение на сочения в исковата молба рекламен клип е направено възражение, че такъв не е продуциран, нито филмиран или възлаган за публикуване от страна на театъра. Въпросното веществено доказателство е оспорено по отношение на авторство, достоверност на записа, съответствие между картина и звук, дата на създаване, последователност на кадрите, истинност на метаданните. Единствен видеозапис на спектакъла е извършен през 2013г. от К. С. – професионален фотограф, който филмира постановките с оглед създаване на видеоархив на театъра. Като „произволно предположение“ е определено твърдението на ищеца, че именно ответникът е „снел“ рекламния видеоклип през м.11.2016г. след писмото на С. до Министерство на културата. Направено е възражение по представените с исковата молба писмени доказателства по т.1.7, 1.8, 1.9 и 1.10, представляващи копия от официалния сайт на ответния театър, включително съдържащи представянето на „Б“ с текст, фотография и видеоклип към 14.11.2016г. и вече премахнат видеоклип към 05.12.2016г. и към 14.12.2016г. Оспорен е и методът на изчисление на претендираните неимуществени вреди.

В първото по делото съдебно заседание, съобразно чл.143, ал.2 ГПК, ищецът е представил препис на текста – „работен екземпляр на режисьора“, приложен от ДТ Я. към отговора на исковата молба, с конкретно посочени с шрифт bold italic в червен цвят части, за които твърди, че са „неправомерно присвоени“ негови текстове, а именно /без указаните текстове с авт. права на Д. С. , макар изписани също в червено и имената на героите/:

МАГАРЕ: Ах, колко е хубав денят!

Уф! Х. е, хубав е…ама се изморих. Защо ли не поседна малко? Т. де, път дълъг. Нали е кръгла земята – колкото и да вървиш, до края й не можеш стигна.

ПЕСЕН НА МАГАРЕТО:

Напред, напред, напред и все напред! /кръгом и пак напред!/

 

КУЧЕТО:…. Вместо топла колиба и кокал за закуска – ИСКА ДА МЕ УБИЕ! К. , това справедливо ли е?

 

МАГАРЕТО:…Слушай, тръгнал съм към Б. и можем да направим дует.

 

Запяват:

Напред, напред, напред и все напред! /кръгом и пак напред!/

 

през стръмни урви, долове, била!

 

 

МАГАРЕТО: …майстор на нощните концерти.

 

КУЧЕТО: Тъкмо ще станем терцет.

 

Запяват:

Напред, напред, напред и все напред! /кръгом и пак напред!/

 

през стръмни урви, долове, била!

 

 

КОТКАТА: Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас, ще направим музика за чудо и приказ.

ПЕТЕЛЪТ: Ще ме вземете?! Н. ли? У. К. страхотен ден! Т. отървах тенджерата преди час- и ето, вече съм странстващ музикант! Е. Не е ли чудесно?!

МАГАРЕТО: Чудесно е, разбира се. И даже вече станахме квартет.

 

Запяват:

Напред, напред, напред и все напред! /кръгом и пак напред!/

 

през стръмни урви, долове, била!

 

 

МАГАРЕТО: Приятели, вече нищо не виждам. Хайде да спрем и да пренощуваме някъде тук, а утре рано-рано пак ще продължим.

КОТАРАКЪТ: Да спим в гората ли казваш? Б. /потръпва от студ/. Не е най-приятното нещо, което може да си пожелае един котарак, но щом смяташ, че така е по-добре…мяу.

МАГАРЕТО: Е, сигурно върху топлата печка е по-добре, но това е положението. Все ще изкараме нощта някакси.

КУЧЕТО: Бау! С мене нямаш никакви проблеми. Така че, щом ще спим тук- ще спим.

КОТАРАКЪТ: Д. де, аз просто ей така…иначе съм съгласен;

ПЕТЕЛЪТ: В такъв случай, избирам си за спане хе онова дърво. Няма опасност да ме забравите, тъй като ставам рано.

 

МАГАРЕТО: Къща ли? Хм! К. има къща може да има и обор…и сенце…

КУЧЕТО: Бау! И някой тлъст кокал…

КОТАРАКЪТ: М. И паничка топло млекце…

ПЕТЕЛЪТ: А. да! Н. станем и отидем там тогава, защото тук не е никак удобно за спане.

 

В тази сцена /разбойниците разглеждат плячката/- злато, златари, подялба на плячката и т.н., в оригиналната приказка въобще липсват. Взети като идея и преразказани от текста на Ю. С.

 

РАЗБОЙНИК 2: Ю. ли сме?

РАЗБОЙНИК 1: Ю. сме. Ха, наздраве!

РАЗБОЙНИК 2: Н. И няма по-големи юнаци от нас в гората.

 

МАГАРЕТО: Какво видя?

КОТАРАКЪТ: К. видях ли? Т. с хубаво ядене и пиене. Около нея са насядали шайка разбойници, играят карти и от време на време хапват по някоя вкусна мръвка.

КУЧЕТО: Ето ти работа за нас!

МАГАРЕТО: Ох, да бяхме ние вътре!

 

КОТАРАКЪТ: И ако ще седим така, по-добре да си бяхме останали под онова дърво. Трябва да направим нещо.

КУЧЕТО:Ама какво!

МАГАРЕТО: …Атакуваме ги от всички страни с гръм и трясък– и толкова.

 

МАГАРЕТО: Браво, момчета! С. се чудесно.

КУЧЕТО: Какво, ти съмняваше ли се?

МАГАРЕТО: Не, напротив. Бях сигурен, че ще успеем.

КОТАРАКЪТ: Н. ги сразихме! Д. урок им дадохме.

ПЕТЕЛЪТ: Д. много добър.

МАГАРЕТО: Я да видим, дали тези нехранимайковци са оставили ядене и пиене за нас.

ПЕТЕЛЪТ: Л. , злато!

КУЧЕТО:Не ме интересуват никакви жълтици. Направо умирам от глад!

КОТАРАКЪТ: Ох, ох! К. добре са се погрижили нашите приятели!

КУЧЕТО: Ммм, че вкусно бутче! Н. се топи в устата.

МАГАРЕТО: Ах, каква прясна погача!

КОТАРАКЪТ: И краставичките си ги бива. Опитай ги само.

КУЧЕТО: Марко, подай ми, ако обичаш, хе онази бъклица, да видя какво има вътре.

МАГАРЕТО: Аз вече проверих-превъзходно винце. /Подава му я/

КУЧЕТО: Наздраве!

ВСИЧКИ ЖИВОТНИ: Наздраве!

ПЕТЕЛЪТ: П. , както добре си похапнахме, сега остава само да полегнем и хубаво да се наспим. /угасват фенерите, имитиращи газови лампи/.

 

РАЗБОЙНИК 2: Д. , ни духове, ако ще вещици и таласъми да има вътре- трябва да се върнем. Ох! П. ни! Всичките!

 

У. Пеят птички.

ПЕТЕЛЪТ: К.

КУЧЕТО: Бау! К. прекрасен ден!

КОТАРАКЪТ: М. И колко е красиво тук!.

Магарето: Знаете ли, чудя се, дали да не останем тук. Завинаги.

ПЕТЕЛЪТ: Ч. идея! П. малко и аз си го помислих. Толкова е хубаво…Тишина, спокойствие… И като гледам- нищо няма да ни липсва.

КОТАПАКЪТ: М. И аз съм съгласен. В поточето сигурно има и рибка- колкото щеш!

КУЧЕТО: И на мен ми харесва тук. Е, от време на време можем да прескачаме до града за разнообразие, пък и да си купуваме по нещо по-така.

ПЕТЕЛЪТ: А……Жълтичките, които ни оставиха разбойниците, ще свършат чудесна работа.

КУЧЕТО: Само за едно ми е мъчно…Така вече свикнах с мисълта, че ще ставам прочут музикант, а то- пак нещо се случи…

МАГАРЕТО: …. И какво ни пречи да се направим оркестър тук, в гората.

ПЕТЕЛЪТ: А. , да!

КУЧЕТО: Наистина ли?!

МАГАРЕТО: Разбира се! Я да видим!

З. всички:

Оркестър славен ще направим!

Н. ще се прославим!

Ще екне музика из цялата гора! /Ще екне М. в цялата гора!/

 

Ще печатаме билети,

и местата взе заети

ще са с гости скъпи, даже от града!

 

Ще живеем славно тука

без да знаем що е скука-

вечен спътник ще ни бъде песента.

 

Щом се трудим неуморно

и живеем най-сговорно-

в дома ни гост ще бъде радостта! /вечен гост при нас ще бъде радостта!/

 

О. славен ще направим!

На шир и длъж ще се прославим! /Надалеч ще се прославим!/

Ще екне музика из цялата гора! /Ще екне М. в цялата гора!/

 

Ще печатаме билети,

и местата взе заети

ще са с гости скъпи, даже от града!

 

В края ищецът е посочил, че следва финална песен, видно от видеоклипа. По отношение съвпаденията с видеоклипа, към исковата молба е приложено изложение, което съдът посочи по-горе.

Що се отнася до представения с отговора на исковата молба видеозапис на театралната постановка, ищецът не е оспорил неговата автентичност, но е заявил, че се касае до направен запис за целите на съдебния спор, а не до възпроизвеждане на играната пред публика пиеса. Записът е с продължителност 38 минути, а постановката – 50 минути, според разпечатка от информация в интернет за фестивала в гр. Т..230/. Същият обаче разкрива красноречиви сходства с рекламния видеоклип– участват едни и същи актьори, едни и същи герои са включени, една и съща е сценографията, едни и същи са костюмите. Разликите са –клипът сочи на публично представление и съдържа текстове и стихове на ищеца, докато записът на театъра е без публика и за музикалните номера вече са пригодени нови текстове.

Ответната страна е оспорила информацията от разпечатка в интернет за фестивала в гр. Т. за продължителност на постановката от 50 минути, като твърдение и изхождаща официално от театъра.

От фактическа страна въззивният съд приема за установено следното:

Безспорно е между страните авторството, включително текста на либретото, на мюзикъла „Б“, създаден от Ю. С. по едноименната приказка на Б. Г. в периода 1998-2004г., игран през 2005г. в Плевенския драматичен театър. Не се спори и за представяна в ответния театър постановка със същото заглавие по известната приказка, начиная от м.02.2013г. и до настоящия момент, включително с гостуване в други градове и с представяне на фестивал и конкурс в гр. Т. на 08.05.2013г., без посочване на автор на текста на сценичната адаптация.

Във връзка със сочения от ищеца рекламен видеоклип с негови текстове на песните, разпространяван в YouTube, Vbox7 и официалния сайт на ДТ Я. , ответният театър е оспорил, че той не е „оторизирал публични представления на друг текст, различен от този на режисьора Ат. Ж. “, „не е продуцирал, нито филмирал“ такива, „не е възлагал публикуването на видеоклип, какъвто ищецът твърди“ и не ответникът бил „снел“ /заличил/ видеоклипа през м.ноември 2016г. Приложеният към исковата молба компактдиск /СD/ е оспорен като недостоверен по отношение на съответствие между картина и звук, дата на създаване, последователност на кадрите, истинност на метаданните и т.н. Ищецът, в съответствие с доказателствената му тежест по чл.154 ГПК, не е ангажирал доказателства за установяване оспорената техническа автентичност по съответните технически характеристики на представения CD. Поради това, последният се явява негодно доказателство и не следва да бъде съобразен при решаване на спора.

За установяване на твърдението си за разпространяван рекламен видеоклип в сайта на ответния театър, в You tube и Vbox7, където са използвани текстове на писни, част от авторския му мюзикъл, ищецът е ангажирал свидетелските показания на Д. С. и Т. Е. Показанията на св. С. , съпруга на ищеца, следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК. Същите се разколебават от твърдението, че е гледала клип в YouTube с продължителност „около 50 минути“, след като твърдението в исковата молба е за клип с времетраене от 4 минути и 20 секунди. При такова драстично разминаване, съдът не кредитира показанията на С. Свидетелката Е. заявява, че при гостуване на Ю. С. , той й пуснал на компютъра един рекламен видеоклип, на който пишело „Я“, а в края „С“ В клипа, с продължителност около 4 минути, били използвани текстове от либретото на мюзикъла на ищеца, който свидетелката познавала, тъй като била от П. , негова съученичка от М. училище и дъщеря й участвала в мюзикъла, поставен в гр. П.. Ищецът извадил либретото и направили сравнение ред по ред с текстовете. Оказало се, че доста от текстовете съвпадат напълно. Особено впечатление й направило съвпадение 1:1 с една песен, която преминавала като лайтмотив, като свързващо звено през целия мюзикъл и звучала на финала. Клипът бил представление на живо, пред публика, накрая с поклони. По –късно свидетелката гледала видеоклипа в П. заедно с дъщеря си. В последствие същият бил свален от YouTube, през ноември-декемри 2016г.

Настоящата инстанция кредитира показанията на св. Е. за разпространяван през 2016г. в интернет рекламен видеоклип на постановката „Б“ на ДТ Я. , по направен запис на представлението пред публика, в който при песните са използвани текстове на ищеца от либретото на мюзикъла „Б“, а именно:

Повтаряща се песен от мюзикъла:

 

„Напред, напред, напред и все напред!

Н. суша, въздух и море!

 

 

Д. бяхме май на кръстопът?!

 

 

 

С. очаква нашия квартет!

Ж. прекрасен с химни ни зове

Н. по суша, въздух и море!

 

Ф. песен:

 

Оркестър славен ще направим!

На шир и длъж ще се прославим

Ще екне музика из цялата гора!

 

В подкрепа на горния извод са и показанията на св. В. , който заявява, че текстовете на песните в постановката „Б“ са негови откакто се играе пред публика. Но и още: „В конкретния случай, да не се губи репетиционно време, тъй като е възможно да има и танци, е възможно да са започнали репетиции и по други текстове… В конкретния случай първо беше създадена музиката за песните от П. М. Имаше някакъв текст за тези песни… Не зная чии са текстовете, за които споменах, че е имало към музиката, композирана от П. М. Текстовете не знам как са попаднали при мен, нямам никаква идея, аз съм актьор. Колегите репетираха по тези текстове, докато аз напиша моите. Нямам спомен кой предостави текста на пиесата „Б“… Те са четири или пет песни, аз започвам да пиша по една, съответно героите, които участват започват да репетират по написаната от мен песен. Кога точно съм написал всички писни, не мога да отговоря. Не мога да отговоря колко време се е репетирало по други текстове. …песните се записват предварително и по време на спектакъл се пускат на запис, а не се изпълняват на живо. … Възможно е да сме играли предпремиерно репетиция с публика, преди моите песни за текстове за песните да са били готови. Известно ми е, че в интернет съществува видеозапис на „Б“ – пълен или частичен… аз не съм гледал. Видях, когато колегите с модерните телефони започнаха да го гледат и разпознават… Не си спомням кога точно изгледах клипа. … не съм аз въвел този клип в интернет. … Не мога да отговоря дали в клипа бяха мои песни или не. …Не мога да кажа коя година създадох текстовете. …Не съм виждал сайта на театъра. Пак по същия начин, някой гледаше сайта на театъра и аз погледнах“.

От така цитираните показания, преценени и в светлината на показанията на св. Е. , следва изводът, че в началото постановката на пиесата „Б“ на ДТ Я. е репетирана с песни с различен текст от написания по-късно от В. М. Освен на репетиции, с тези чужди текстове на песните постановката е играна предпремиерно и пред публика. В интернет и по-специално в сайта на театъра /и в YouTube по показанията на св. Е. / е съществувал видеозапис на постановката, частично като клип, в който артистите на ДТ Я. са се разпознали и в който част от текстовете на песните не са били на М. , а на Ю. С. /по св. Е. /. О. е, показанията на св. М. се характеризират с витиеватост, уклончивост, отказ за навлизане в конкретика, която да е във вреда на театъра, в който той работи. Но в стремежа си да не попадне в хипотезата на лъжесвидетелство, той дава достатъчно, макар и на места индиректно, данни за представен от ответния театър рекламен видеоклип в сайта на театъра на представление пред публика на постановката „Б“, в който са се изпълнявали песни с чужд текст, различен от създадения от него.

Следва да се съобрази и неоспореното писмо на директора на ДТ Я. до Ю. С. по повод поканата на последния за среща преди завеждане на делото /л.113/. В същото е казано: „В писмото си твърдите, че сте констатирали наличие основно на В. текстове в гледан от В. рекламен видеоклип на нашия спектакъл, но не сте посочили конкретното съдържание на текстовете, които считате за В. При тези обстоятелства не съм в състояние да отговоря на претенциите Ви, тъй като не разполагам с ясни и точни техни параметри“. Видно е, театърът не е възразил, не е отрекъл наличието и разпространяването от него на рекламен видеоклип на постановката. Изискал е само да се посочат конкретните текстове, взети от мюзикъла на С. В отговора на исковата молба също липсва възражение и отричане на факта за съществуването и разпространението на видеоклипа в сайта на театъра и в YouTube. Тук вече е оспорено, както се посочи по-горе, оторизиране представянето, продуцирането, филмирането, възлагане на публикуването, свалянето на видеоклип от страна на театъра. Ерго, съществуването на рекламен видеоклип на постановката „Б“ в сайта на театъра и в YouTube до неговото сваляне през м.ноември 2016г. следва да се приеме за безспорно установено. Съдържанието на видеоклипа, като части от постановката на театъра, с използвани тестове на песни от мюзикъла на ищеца, съобразно посоченото по-горе, се установява от показанията на цитираните свидетели. Обстоятелството, че рекламният видеоклип е бил представян на сайта на театъра, е достатъчно да обоснове изводът за предоставянето му от същия за разпространение в интернет мрежата, както и свалянето му по волята на собственика на сайта. Още повече, че както се посочи по-горе, в писмото на директора след претенциите на ищеца и в отговора на исковата молба няма въведени фактически твърдения за чужда неправомерна интервенция на интернет страницата на театъра по повод на въпросния клип.

Приложените по делото копия от интернет страници, представени от ищеца с оглед претенциите досежно видеоклипа, не следва да бъдат коментирани от съда, тъй като същите са оспорени като негодни доказателства, които не са официално удостоверени.

По отношение на твърдението на ищеца за използване на негови текстове в постановката „Б“, представяна на сцена като част от репертоара на ДТ Я. в периода м.02.2013г. – 15.02.2017г., настоящата инстанция намира, че следва да извърши съпоставка на текста на либретото на Ю. С. с представените от театъра текст на постановката, като сценична версия от А. Ж. и текст на песните от В. М. , текст на работен режисьорски вариант, както и пълния видеозапис на спектакъла. За рекламния видеоклип, освен приетата по-горе като установена заснета предпремиерна репетиция пред публика, липсват каквито и да било други доказателства за това, включените там текстове на песни да са били използвани в играния в театъра сценичен спектакъл.

Съдът констатира, че е налице съвпадение на текстове още в началото на пиесата, при въвеждане в ситуацията и действието и експониране на героите:

МАГАРЕ: Ех, че хубав ден!... Ето го и любимия двор…ама се изморих. Защо ли не поседна малко? Т. де, път дълъг, ама нали е кръгла земята- колкото и да вървиш, все ще те докара до познатия дом /“до края й не можеш да стигнеш“ по видеозаписа/. Доброто ядене е хубаво нещо.

По либретото:

МАРКО: Ах, колко е хубав денят! /стих от песен/

Уф! Х. е, хубав е… ама се изморих. Защо ли не поседна малко? Т. де, път дълъг. Нали е кръгла земята- колкото и да вървиш, до края й не можеш стигна. …Доброто ядене е хубаво нещо.

 

КУЧЕТО: …Вместо топла колиба и кокал за закуска – иска да ме беси на най-високото дърво! К. , това справедливо ли е? /стр.3 от текста на театъра/

По либретото:

МУРДЖО:…вместо топла колиба и кокал за закуска – иска да ме убие! К. , това справедливо ли е?

 

МАГАРЕТО: Приятели, вече нищо не се вижда. Да спрем и да пренощуваме някъде…! Т. На това дърво / това изречение отсъства в работния режисьорски вариант/. А утре рано-рано ще продължим …/стр.10 от текста на театъра/

По либретото:

МАРКО: Приятели, вече нищо не се вижда. Хайде да спрем и да пренощуваме някъде тук, а утре рано-рано пак ще продължим.

 

КОТАРАКЪТ: Да спим в гората ли казваш? Б. Т. не е най-приятното нещо, което може да си пожелае един кралски испански котарак /без „кралски испански“ в работния режисьорски текст/, но щом така смяташ… мяу. /стр.11 от текста на театъра/

По либретото:

КОТАРАН: Да спим в гората ли казваш? Б. Не е най-приятното нещо, което може да си пожелае един котарак, но щом смяташ, че така е по-добре…мяу.

 

МАГАРЕТО: Е, сигурно върху топлата печка щеше да ти е по-добре, но това е положението. Все ще изкараме някак нощта. /стр.11 от текста на театъра/

МАРКО: Е, сигурно върху топлата печка е по-добре, но това е положението. Все ще изкараме нощта някак си.

 

КУЧЕТО: Бау! С мен нямаш никакви проблеми. Щом казваш да спим в гората – в гората ще спим. /стр.11/

Либретото:

МУРДЖО: Бау! С мен нямаш никакви проблеми. Така че, щом ще спим тук- ще спим.

 

КОТАРАКЪТ: Д. де, аз просто ей така… иначе съм съгласен./стр.11/

Либретото:

Добре, де, аз просто ей така… иначе съм съгласен.

 

ПЕТЕЛЪТ: В такъв случай си избирам за спане ей този клон. Няма опасност да ме забравите, тъй като ставам рано./стр.11/

Либретото:

В такъв случай, избирам си за спане хе онова дърво. Няма опасност да ме забравите, тъй като ставам рано.

 

Сцената с разбойниците в къщата – злато, златари, подялбата на плячката, не съществуват в оригиналната приказка. Те са взети като идея и преразказани от текста на Ю. С. , при наличие на някои буквално пренесени реплики, като:

РАЗБОЙНИК 2: Ю. ли сме?

РАЗБОЙНИК 1: Ю. сме. Н

РАЗБОЙНИК 2: Н.

РАЗБОЙНИЦИТЕ: Наздраве!

ГЛАВАТАРЯТ: Юнаци ли сме?!

РАЗБОЙНИЦИТЕ: Юнаци сме!

 

КОТАРАКЪТ: К. видя?

МАГАРЕТО: Трапеза отрупана с ядене и пиене!

КУЧЕТО: Работа за нас!

КОТАРАКЪТ: Ох, да бяхме ние вътре!

МАГАРЕТО: А около нея са насядали разбойници…

КОТАРАКЪТ: … Т. да направим нещо

КУЧЕТО: Ама какво?

КОТАРАН: Какво видях ли? Т. с хубаво ядене и пиене… О. нея са насядали шайка разбойници…

МУРДЖО: Ето ти работа за нас!

ПЕТЛЬО: Ох, да бяхме ние вътре!

МАРКО:…Трябва да направим нещо.

Петльо: Какво?

 

МАГАРЕТО: Избягаха! П.

КУЧЕТО: Какво, ти съмняваше ли се?

МАГАРЕТО: Бях сигурен, че ще успеем.

КОТАРАКЪТ: … Д. урок им дадохме.

ПЕТЕЛЪТ: Д. много добър.

МАГАРЕТО: Я да видим дали са ни оставили нещо тези разбойници за ядене и пиене.

ПЕТЕЛЪТ: Л. , злато! /“жълтици“ във видеозаписа, както е при Ю. С. /

КУЧЕТО: Не ме интересува никакво злато /“жълтици“/. Направо умирам от глад!

КОТАРАКЪТ: Ох, ох! К. добре са се погрижили нашите приятели!

КУЧЕТО: Ммм, какво вкусно бутче!

МАГАРЕТО: Ах, а погачата!

КОТАРАКЪТ: И краставичките си ги бива. Опитай ги само.

КУЧЕТО: Сивушко, я виж какво има в онази кана!

МАГАРЕТО: Вече проверих-вино.

КУЧЕТО: Ами дай я насам, де! Н.

ВСИЧКИ ЖИВОТНИ: Наздраве!

ПЕТЕЛЪТ: П. , както добре си похапнахме, сега остава само да полегнем и хубаво да се наспим.

Либретото:

МУРДЖО: Браво, момчета!...

ПЕТЛЬО: К. , ти съмняваше ли се?

МУРДЖО: …Бях сигурен, че ще успеем.

МАРКО: Добър урок им дадохме, де.

КОТАРАН: Дори много добър.

…..

МАРКО: Я да видим, дали тези нехранимайковци са оставили ядене и пиене за нас.

КОТАРАН: Леле, колко много жълтици….

МУРДЖО: Не ме интересуват никакви жълтици. Направо умирам от глад!

МАРКО: Ох,ох! К. добре са се погрижили нашите приятели!

КОТАРАН: Ммм, че вкусно бутче! Н. се топи в устата.

ПЕТЛЬО: Ах, каква прясна погача!

КОТАРАН: И краставичките си ги бива. Опитай ги само.

МУРДЖО: Марко, подай ми, ако обичаш, онази бъклица, да видя какво има вътре.

МАРКО: Аз вече проверих – превъзходно винце.

МУРДЖО: Наздраве!

ВСИЧКИ: Наздраве!

ПЕТЛЬО: К. добре си похапнахме, остава сега да полегнем и хубаво да се наспим.

 

Финална сцена:

ПЕТЕЛЪТ: К.

КУЧЕТО: Бау! К. прекрасен ден!

КОТАРАКЪТ: М. И колко е красиво!

МАГАРЕТО: Знаете ли, чудя се, дали да не останем тук, в гората.

ПЕТЕЛЪТ: Ч. идея! П. малко и аз си го помислих. Толкова е хубаво…тишина, спокойствие… и като гледам- нищо няма да ни липсва.

КОТАРАКЪТ: М. И аз съм съгласен. В реката сигурно е пълно с риба.

КУЧЕТО: И на мен ми харесва тук. От време на време можем да отскачаме до града.

ПЕТЕЛЪТ: А паричките, които ни оставиха разбойниците ще свършат добра работа.

КУЧЕТО: Само за едно ми е мъчно…Бях свикнал с мисълта, че ще ставам прочут музикант, а то-пак нещо се случи…

МАГАРЕТО: Защо? Н. станахме приятели!? А това е най-важното, което успяхме да направим. И освен какво ни пречи да си направим оркестър тук, в гората.

ПЕТЕЛЪТ: А. , да!

КУЧЕТО: Наистина ли?

МАГАРЕТО: Да пробваме!

Л.

ПЕТЛЬО: К.

МУРДЖО: Бау! К. прекрасен ден!

КОТАРАКЪТ: М. И колко е красиво тук!

МАРКО: Знаете ли, чудя се, дали да не останем тук. Завинаги.

ПЕТЛЬО: Ч. идея! П. малко и аз си го помислих. Толкова е хубаво… Т. , спокойствие… И като гледам- нищо няма да ни липсва.

КОТАРАН: Мяу! И аз съм съгласен. В поточето сигурно има и рибка…

МУРДЖО: И на мен ми харесва ту. Е, от време на време можем да прескачаме до града…

ПЕТЛЬО: Хи-хи! Ж. , които ни оставиха разбойниците, ще свършат добра работа.

МУРДЖО: Само за едно ми е мъчно… Т. вече бях свикнал с мисълта, че ще ставам прочут музикант, а то- пак нещо се случи…

МАРКО: Защо? Та какво ни пречи да си направим оркестър тук, в гората.

ПЕТЛЬО: А. , да!

МУРДЖО: Наистина ли?

МАРКО:Разбира се! …

Н. спор между страните по твърдението на ищеца за участие на пиесата на ответния театър на 08.05.2013г. във фестивала „В“ в гр. Т. и в организирания там П. конкурс за нова детска драматургия.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.94 ЗАПСП, в редакцията към процесния случай, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право на ползване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. В чл.94а ЗАПСП се съдържа особена хипотеза - когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение от 500 до 1 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при съобразяване на всички обстоятелства, свързани с нарушението, визирани в чл.94, ал.3 и 4 ЗАПСП. По отношение на неимуществените вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.

Настоящата инстанция намира, че в разглеждания казус е налице нарушение на авторско право по ЗАПСП.

Мюзикълът „Б“ на Ю. С. , включително и либретото, представлява обект на авторското право по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗАПСП, като сценично музикално-драматично произведение, което е резултат на творческата дейност на автора, изразено с текст и музика. От момента на създаването му през 2004г. процесното либрето е обект на правна закрила по ЗАПСП, като за автора възникват множество имуществени и неимуществени права, регламентирани в чл.15 и сл. от закона – да иска признаването му за автор, името му да се обосначи при всяко използване на произведението, да разреши дали и как да се използва творбата, свободно да прави промени и да не допуска такива от трети лица. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване /чл.19 ЗАПСП/. Формите на използване според чл.18, ал.2 са: въпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица, публично представяне, излъчване по безжичен път, преработка, синхронизация, приспособяване и внасяне на промени, използване за създаване на ново, производно произведение и др. Използването на авторското произведение или на отделни части от него от трети лица в периода на закрила на авторското право може и следва да стане само със съгласието на автора, освен в изключенията, предвидени в чл.24 ЗАСПС, в които настоящият казус не попада. Всяко използване на авторско произведение като процесното, без съгласие на автора, е прогласено в чл.94 ЗАПСП за нарушение на авторското право, което поражда в полза на автора право на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.

С установеното по делото представяне през 2016г. на рекламен видеоклип на интернет страницата на ДТ „Н“ гр. Я. се и в YouTube/ на включеното в репертоара на театъра представление „Б“ по едноименната приказка на Б. Г. , в който участващите в постановката актьори на театъра са изпълнявали песни с текст от либретото на Ю. С. , без последният да е посочен като автор на текстовете и да е дал съгласие за използването им, ответният театър е нарушил правото на автора да разрешава използването на части от неговото произведение от други лица /чл.18, ал.1, вр. ал.2, т. 4 и чл.35 ЗАПСП/, както и правото му на възнаграждение за този вид използване на текстовете му /чл.19 ЗАПСП/.

Нарушение на авторското право на ищеца се установи и при публичното представяне на постановката, като част от репертоара на ДТ Я. за времето на исковия период от м.02.2013г. – 15.02.2017г. В постановката са използвани цитираните текстове от либретото на ищеца, които не са единични и случайни, а съставляват значителна част на буквално пренесен текст от мюзикъла на С. в постановката на театъра. Това ползване на чуждия текст във вида по чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП е извършено без разрешението на автора, без посочване на неговото име и без заплащане на възнаграждение.

Участието на театъра с процесното представление на фестивал и конкурс в гр. Т., съдът намира за част от визираното по-горе нарушение, а не за самостоятелно такова, с оглед вида представяне по чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП – публично представяне на представлението на 08.05.2013г. Липсва законово основание да се приеме за отделен, самостоятелен вид използване на взаимствания текст на ищеца при участието на постановката на театъра на фестивала и конкурса.

В резултат на посочените нарушения ищецът е претърпял имуществени вреди от незаплатено възнаграждение по чл.35 ЗАПСП.становено е и наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания. От показанията на св. Е. става ясно, че ищецът бил ядосан, нервиран, напрегнат, искал да бъде защитен като автор, психическото му състояние му пречело да твори, да бъде спокоен и да си върши работата. Несъмнено, авторът преживява обида и огорчение от пренебрегването му, от незачитане и ограбване на творческия му труд.

При наличието на нарушено от ответника авторско право на ищеца чрез разпространен в интернет рекламен видеоклип и чрез публично представяне на пиесата „Б“, като част от репертоара на театъра, както и при доказани претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от нарушението, фактическият състав на чл.94, ал.1 и 2 ЗАПСП е изпълнен по отношение на двата вида използване на част от текстовете от либретото на мюзикъла „Б“ на Ю. С. Вината на ответника е налице, съобразно нейното презумиране /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и липсата на доказателства, които да установяват противното. Поради това, исковете му против ДТ Я. по отношение на видеоклипа и представлението, без самостоятелната претенция за участие в конкурс и фестивал, се явяват доказани по основание.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба на ответника за липса на нарушение от негова страна, тъй като той е ползвател на произведението, създадено от Ат. Ж. и ако в него са използвани неправомерно чужди текстове, този проблем е извън театъра като ползвател, доверил се на презумпцията за авторство по чл.6, ал.1 ЗАПСП. Разпоредбата на чл.95б ЗАПСП ангажира гражданската отговорност на юридическите лица за нарушаване на авторски права, когато нарушението е извършено виновно от техни служители или от лица, наети от тях, какъвто се явява режисьора Ат. Ж.

Що се отнася до изтъкнатите в жалбата на театъра разлики между либретото на ищеца и постановката на ответника, заявени и от вещите лица по назначената в настоящото производство съдебно-художествена експертиза, касаещи архитектониката, съдържанието и драматургичния развой на отделните сцени, разпределението на репликите между персонажите и т.н., следва да се отбележи, че наличието на такива драматургични различия не може да заличи, да дерогира фактически и правно използването на чужд авторски текст в драматургичната творба.

По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди, по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която дължимото възнаграждение на ищеца за играната от ответния театър постановка, по осреднена практика, е в размер на 18 197 лв. Като се има предвид, че в случая се касае до нарушение, изразяващо се в използване на части, а не цяло произведение, но от друга страна нарушението е за продължителен период и до настоящия момент, настоящата инстанция намира, че предявеният размер по първия иск за обезщетение за играната постановка - 3 325 лв., имуществени вреди, е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Съразмерен с вида и степента на търпените от ищеца душевни болки и страдания от разглеждания вид нарушение е и размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 2 500 лв., които следва да бъдат присъдени на ищеца. Като е стигнал до същия извод, окръжният съд е постановил правилно решение в тази част.

Досежно нарушението с рекламния видеоклип, ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в максималния размер по чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП, предвиждащ преценката на съда – по 1000 лв. Така предявения размер съдът счита за завишен, предвид установения частично използван текст на ищеца и доказаното разпространение на клипа само за 2016г. В тази част, съразмерно с вида и степента на увредата, исковете следва да бъдат уважени в средния размер по цитираната разпоредба – по 750 лв. за имуществени и неимуществени вреди, в едно със съответната лихва.

Горният размер на обезщетения, въззивният съд счита за справедливи и въздействащи възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, съобразно изискванията на чл.94, ал.4 ЗАПСП.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част по отношение на рекламния видеоклип следва да бъде отменено за размера от по 750 лв., като вместо него исковете бъдат уважени за посочената сума, в едно с лихви. В останалата част, над този размер и за сумата от 1000 лв, обезщетение във връзка с конкурса и фестивала в гр. Т., както и в уважителната му част, решението следва да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.

По частната жалба:

Пред първоинстанционния съд ищцовата страна е представила списък с разноски, с включено адвокатско възнаграждение от 1900 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Окръжният съд, в производство по чл.248 ГПК е постановил по делото определение №407 от 08.12.2017г., с което е приел, че сумата от 1900 лв. е по-висока от минималния размер по съответната наредба само със 132 лв., поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, множеството доказателства, проведени няколко съдебни заседания, е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските с намаляване разноските за адвокатски хонорар.

Настоящата инстанция споделя напълно мотивите в атакуваното определение и препраща към същите по реда на чл.272 ГПК. Определението е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед резултата от въззивното произнасяне по предявените искове, с настоящото решение следва да бъдат присъдени съдебни разноски и пред двете инстанции, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от претенциите. По представения списък по чл.80 пред окръжния съд, разноските на ищеца възлизат на стойност 4505 лв., а пред въззивната инстанция – 1060 лв., или общо - 5 565 лв. Ответникът е заявил разноски от 178 лв. пред първоинстанционния съд и 1 209 лв. пред въззивния, или общо 1387 лв., както и адвокатско възнаграждение от 1770 лв. в полза на процесуалния представител, съгласно чл.38, ал.2 ЗА. При предявения общ размер на исковете от 8 825 лв. и уважен – 7 325 лв., в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 4 619 лв., а в полза на ответника- 236 лв., съдебни разноски пред двете инстанции. Що се отнася до претенцията на процесуалния представител на ДТ Я. , същата е неоснователна. За да е налице хипотезата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, на първо място следва да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от трите категории от лица, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.38,ал.1 - лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Тези характеристики се отнасят само до физически лица, а не до юридически, поради което за процесуално представителство на такива, разпоредбата на чл.38 ЗА е неприложима.

Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №36 от 27.10.2017г. по гр.д. № 54/2017г. на Я. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. Г. С. от гр. С. против Д. театър „Н“, гр. Я. за заплащане на обезщетение в размер до 750 лв. от предявените 1000 лв. за имуществени вреди и в размер до 750 лв. от предявените 1000 лв. за неимуществени вреди, причинени от нарушение на авторско право чрез използване на негови текстове при разпространение в интернет през 2016г. на рекламен видеоклип на представлението на театъра „Б“, в едно със съответната лихва, както и в частта за съдебните разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. театър „Н“ гр. Я.да заплати на Ю. Г. С. от гр. С. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., обезщетение за неимуществени вреди от нарушено авторско право в резултат на използване на негови текстове при разпространение в интернет през 2016г. на рекламен видеоклип на представлението на театъра „Б“, в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2017г. до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ДТ „Н“ гр. Я. против определение №407 от 08.12.2017г. по гр.д. №54/2017г. на Я. окръжен съд.

ОСЪЖДА ДТ „Н“ гр. Я.да заплати на Ю. Г. С. сумата от 4 619 лв., представляваща направени от последния съдебни разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ю. Г. С. да заплати на ДТ „Н“ гр. Я. сумата от 236 лв., представляваща съдебни разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.

иоксиметамфетамин /М