Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

     14/                           27.03 .2019 год.                            гр.Бургас                                         

 

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                       

Бургаският    апелативен  съд,                      наказателно  отделение

На  28 януари                                                                   2019  година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                             

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СИНКОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ:ПЕПА ЧИЛИКОВА                      

                                                                  ПЕТЯ  ПЕТРОВА

                  

Секретар :Елена  Георгиева

Прокурор:Красимира Кателиева

Сложи на разглеждане докладваното от съдия П. Чиликова

ВНОХД № 243 по описа за 2018 год.

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия И. Д. И. от гр. Б.,депозирана чрез служебния му защитник–адвокат С. И. ов от АК- Бургас ,против Присъда220/20.09.2018 год., постановена по НОХД № 255/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

С атакуваната присъда въззивникът-подсъдим И. Д. И. е признат за виновен за осъществено престъпление по чл.116, ал.1, т.4,пр.2-ро и т.6,пр.2-ро вр. с чл.115 вр.с чл. 63,ал.1,т.1 НК за това, че на 20.08.2017 г. ,около 17.10 ч. ,в ж. к.“М“ ,гр. Б., в асансьорната кабина на бл. .,вх.“.“,умишлено е умъртвил Н. Л. Й. ,на 11 години от гр. Б. чрез нанасяне на удар с нож в областта на дясната част на врата и прерязване на сънната артерия,довело до остра кръвозагуба и анемия,като деянието е извършено срещу малолетно лице и по особено мъчителен за жертвата начин ,като И. ов макар и непълнолетен ,е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. С атакуваната присъда , в условията на чл. 54 от НК на непълнолетния подсъдим И. ов е наложено наказание от ОСЕМ години „лишаване от свобода”,което наказание да се изтърпи при първоначален „ общ” режим на осн. чл.191,ал.2 от ЗИНЗС.

С оспорваната присъда на осн. чл. 59,ал.1 от НПК,е приспаднато времето ,през което въззивникът- подсъдим И. ов е бил задържан под стража, считано от 22.08.2017г.

С атакуваната присъда въззивникът – подсъдим И. И. ов е признат за невиновен в това да е осъществил убийството с особена жестокост ,поради което и на осн. чл. 304 от НПК същия е оправдан по обвинението във вр. с чл.116,ал.1,т.6,пр.3-то от НК.

Със същата атакувана присъда възивникът- подсъдим И. ов е осъден да заплати на М. Н. С.,майка и наследник на пострадалата Н. Л. ,сумата от 150 000 лева ,представляваща обезвреда за претърпени неимуществени вреди ,резултат от смъртта на дъщеря и . Гражданският иск за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 200 000 лева е отхвърлен като недоказан.

С присъдата подс. И. е осъден да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск от 6000 лева . На осн. чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски като същия е осъден да заплати в полза на Държавата ,по сметката на ОД на МВР Бургас сумата от 6055.84 лева –разходи от досъдебната фаза на процеса и по сметката на ОС-Бургас,бюджет на съдебната власт -сумата от 1097.64 лева,представляваща възнаграждения за вещи лица и пътни разноски.

С атакуваната присъда решаващият съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

Със същата атакувана присъда на осн. чл. 53,ал.1,б.“а“ от НК в полза на Държавата е отнет 1 бр. нож с черна метална дръжка като е постановено след влизане на присъдата в сила същия да бъде унищожен като вещ без стойност.

Във въззивната жалба на подсъдимия И. ,депозирана чрез служебния му защитник-адвокат от АК-Бургас , се развиват доводи за необоснованост и неправилност на постановената от ОС-Бургас осъдителна присъда както и такива за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се алтернативно за отмяна на обжалваната присъда е и постановяване на нова такава от страна на въззивния съд , с която непълнолетния подсъдим И. И. ов да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му и поддържано обвинение или да се постанови решение , с което да се измени атакуваната присъда като наложеното наказание „ лишаване от свобода“ се намали по размер. Претендира се и намаляване размера на присъдената обезвреда за причинените от престъплението неимуществени вреди . Претендира се и намаляване на присъдените в тежест на подсъдимия разноски.

В съдебно заседание въззивникът - подсъдим И. И. ов се явява лично и с назначения му служебен защитник- адвокат С. от АК-Бургас. Защитата настоява за преквалификация на престъпното деяние като такова по чл.124 от НК, т. к. са налице доказателства сочещи от субективна страна на умисъл за нанасяне на телесна повреда - подсъдимия е искал да“накаже“ Н. като „леко я бодне“. Алтернативно се настоява за значително намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ , к. решаващия съд е отмерил това наказание към законовия максимум , а по делото са налице доказателства за значителен превес на смекчаващите вината на непълнолетния И. обстоятелства. Настоява се въззивната инстанция да съобрази в достатъчна степен и обстоятелството ,че непълнолетния И. ,макар и да разбира свойството и значението на извършеното и да е в състояние да ръководи постъпките си , е изостанал в умственото си развитие ,което според експертите съответства на развитието на 10-12 годишно момче. По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се твърди ,че същото е завишено по размер и се настоява за изменение на постановената първоинстанционна присъда и в гражданско-осъдителната и част като се намали размера на присъденото обезщетение.

В личната си защита и последна дума подс. И. се присъединява към изложеното от неговия служебен защитник и настоява да се намали размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание въззиваемата- гражданският ищец М. С. се явява лично и с повереник- адвокат Н. от АК-Бургас. Чрез повереникът се настоява да се остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия като неоснователна. Атакуваната първоинстанционна присъда не страда от сочените от защитата на подсъдимия пороци,поради което се настоява същата да се потвърди изцяло като законосъобразна и обоснована. Според повереникът на гражданския ищец защитата както в хода на първоинстанционното съдебно следствие ,така и в хода на въззивното производство ,се стреми всячески да внуши извод ,че подсъдимия е невменяем и не следва да носи наказателна отговорност,но събраните по делото доказателства, включително и заключението на назначената и изслушана на въззивното следствие тройна комплексна психолого- психиатрична експертиза, категорично сочат на вменяемост и способност да се носи наказателна отговорност. Настоява се въззивната инстанция да съобрази обстоятелството ,че се касае за тежко и дръзко деяние-убийство на малолетно дете от непълнолетен извършител. Пледира се атакуваната присъда да се потвърди изцяло в нейната гражданско-осъдителна част като обективна и справедлива.

В съдебно заседание представителят на АП-Бургас развива доводи за неоснователност на възивната жалба и настоява същата да бъде оставена без уважение като атакуваната присъда се потвърди изцяло кат законосъобразна , обоснована,правилна и справедлива. Излагат се съображения за изяснена в пълнота фактическа обстановка и мотивирани правни изводи ,подкрепени от доказателствената съвкупност. Решаващият съд ,според представителят на АП-Бургас , е дал отговор на всички поставени от защитата на непълнолетния подсъдим въпроси и мотивирано е отхвърлил всички възражения , аргументирайки се защо кредитира едни доказателства и не възприема за достоверни другичастващият в производството прокурор споделя изводите на решаващият съд ,че наличието на вродено заболяване,диагносцирано като „лека умствена изостаналост“с минимално нарушение в поведението ,не изключва вменяемостта на подсъдимия ,както се стреми да внушава защитата му,а събраните по делото доказателства сочат за налични интелектуални способности ,чрез които подсъдимия свободно борави и работи със „смарт“ телефон ,има профили и е активен в приложенията „И“ ,“Ф“,“У.“,“С.“ и „М“,свободно се движи и общува в интернет пространството. Обръща се внимание на въззивния съд ,че веднага след деянието ,подс. И. е направил опит да заличи контактите си с пострадалата в личния си телефон както и да заличи историята на общуването си с Н. в нейния личен телефон и като е успял да заличи наличната комуникация е счупил и изхвърлил телефона на пострадалото малолетно момиче. Всичко изброено ,според представителят на АП-Бургас ,категорично изключва тезата на защитата,че подсъдимия е невменяем. За наложеното наказание се изразява становище ,че същото е справедливо отмерено ,съобразено с механизма на деянието и тежкия вредоносен резултат както и с наличния квалифициран признак „особено мъчителен начин“ като е отчетено обстоятелството ,че убийството е дръзко от една страна , а от друга - на пострадалата не е оставен никакъв шанс за защита и оцеляване. Настоява се наложеното наказание от осем години „ лишаване от свобода „ като справедливо и обективно да не се намалява по размер. По отношение на присъденото обезщетение се настоява присъдата да се потвърди като законосъобразна и обоснована и в нейната гражданско- осъдителна част.

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 319,ал. 1 от НПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА,предвид следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Приетата за безспорно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондира изцяло със събраните и проверени по делото доказателства. Фактическите положения ,приети за установени при спазване на процесуалните правила ,са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства както и от заключенията на вещите лица по назначените и изготвени в досъдебната и съдебна фаза на процеса експертизи. След подробен и всестранен анализ на доказателствените източници ,решаващият съд е стигнал до правилни и обосновани изводи касателно фактическата обстановка ,които проверяващата инстанция споделя изцяло. В този смисъл въззивният съд намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Д. И. е роден на 29 юни 2002 година и към инкриминираната дата е на 15 навършени години. Към инкриминираната дата пострадалата Н. Л. Й. е на 11 години – родена е на. Подсъдимият е със завършено основно образование в училище „ Н. Г. “ -., а пострадалата към момента на деянието е ученичка в училище „П“ в същия град. Двамата са активни потребители в интернет пространството. Подсъдимият ползва къ м момента на деянието мобилен телефон марка „Л“ с IMEI . и IMEI .. Използва две СИМ карти . Първата е на телефонен № 0* а втората - на телефон с № 0* картата на първият телефонен номер е с титуляр-ползвател майката на непълнолетния подсъдим - Д. П. Тази СИМ карта се ползва от въззивника-подсъдим И. преимуществено за контактите му в интернет пространството, а втория телефонен номер е на името на баща му - Д. И. и се ползва от въззивника-подсъдим приоритетно за телефонни разговори.

Малолетната пострадала ползва към инкриминираната дата телефон марка „С“ , с IMEI . S/N .A, разполагайки с две СИМ карти. Едната на оператора „В“ с телефонен № 0* а другата на мобилен оператор „Т“ с телефонен № 0* двата телефонни номера са с титуляр бащата на пострадалата - Л. Й. Малолетната пострадала е активен потребител в интернет пространството с профили във „Ф“ и „И“ и с множество контакти в приложенията „В“ , „С“, „С“, „У“, „М“ и „М.“. Във „Ф“ Н. Л. е регистрирана с четири профила. Последният ползван профил е именован „ N.“. Регистрирани са нейни профили в „С“ –именован като „N.“ с две целувки отстрани на думата и като „n.“ с профил в „М„.“ в средата, както и профил в „И“,именован на латиница като „...7.“/л.33-л.40, т.4,ДП/.

Въввивникът-подсъдим И. И. ов също е активен потребител в интернет пространството. Има регистрация в платформата „И“ като „И. И. .“. Анализът на контактите му в тази платформа сочи , че в началото на месец август 2017г. започва активното му общуване с непознати момичета. Контактите и разговорите са насочени към установяване на „връзка“ с момичетата като са задавани от негова страна и директните въпроси дали те биха му станали „гаджета“. За тежест при утвърждаване на установените контакти и с цел да поддържа интерес у събеседниците си/ приоритетно момичета/ подс. И. изтъква, че продава наргилета.становените контакти с момичета – потребители в мрежата „И“, са насочени приоритетно към евентуални по близки отношения с интимен характер.

Малолетната пострадала и непълнолетния подсъдим И. се запознават, чрез “ Ф. “ платформата в интернет, като контакта първоначално се установява по телефона. На 13 август 2017 година, двамата провеждат два телефонни разговора. Въззивникът- подсъдим И. първи звъни на пострадалата от телефон с № 0* на телефон с № 0*ървият разговор продължава 19 секунди, а след това пострадалата Н. Л. му се обажда като този втори разговор е с продължителност от 28 секунди.

Последващият контакт между пострадалата и въззивникът-подсъдим се осъществява на инкриминираната дата – 20 август 2017г. От телефон с № 0* използвайки мобилното приложение „В“, подс. И. се свързва с пострадалата на нейния телефон с № 0* това приложение , пострадалата се идентифицирана с името „ N“ и именно така е въведена в паметта на телефона, ползван от подсъдимия. Комуникацията между двамата започва в 14,40 часа. В отговор на отправено към Н. предложение за среща,пострадалата съобщава на подс. И. , че си има “гадже“. В началният момент на комуникацията между двамата , пострадалата отказва на въззивникът- подсъдим да се срещнат, пишейки му,че и да се срещнат „от това нищо няма да излезе“. В отговор на този отказ въззивникът- подсъдим И. ов предлага двамата да се срещнат и „да пушат наргиле“. В хода на комуникацията , подсъдимият предлага на пострадалата Н. да и подари едно от четирите наргилета, които има.

Междувременно се проваля уговорката на пострадалата Н. за среща с приятелите и– свидетелите Д. . Именно това обстоятелство мотивира Н. да се съгласи да се срещне с подсъдимия. Двамата се уговарят да се видят в центъра на гр. Б., на площад „Т“. Интернет-комуникацията се води ,докато всеки от двамата е в дома си в гр. Б. пострадалата на ул.“Д-р Н. №., ет., ап., а подсъдимия - в к-с „М“ бл. ,вх. ,ет., ап. Отново чрез съобщение в приложението „В“, подс. И. уведомява малолетната пострадала, че тръгва от дома си за срещата и това се случва в 15,14 часа. Пострадалата Й. отново изпраща съобщение в същото приложение,че помежду им „нищо няма да стане“. Подсъдимият отговаря с „Ок“ като двамата се уговарят той да се обади на Н. ,когато пристигне в центъра на града.

В уговореното време подс. И. излиза от дома си и се отправя към мястото на срещата с пострадалата Н. Облечен е със зелена тениска с маскировъчна шарка, къси панталони /шорти/ с английския флаг, бейзболна шапка с надпис „P." и е обут с черни мъжки чехли с тънки каишки на кръст. През рамото си подс. И. носи черна мъжка чанта, стояща от дясната му страна. Излизайки от дома си , въззивникът-подсъдим взема кухненски нож с черна пластмасова дръжка. Общата дължина на ножа е 20,05 см., а дължината само на дръжката -11 см. Подсъдимият прибира кухненския нож в носената от него /през рамо/ мъжка черна чанта. За да достигне до мястото на уговорената среща в центъра на гр. Б., подс. И. използва градския автобусен транспорт. Същият притежава електронна карта, издадена от „Б“ ЕООД, с № 8* часа подсъдимият се качва на автобус № „Б“ с рег. № А*ътуването по линията е регистрирано чрез описаната електронна карта. По време на пребиваването си в автобуса ,което продължава до 15,47 часа , подс. И. общува с други лица чрез електронното приложение „М“,изтеглено на мобилния му телефон. В тази мрежа ,подсъдимият установява контакти с момичета, опитвайки се да си уговаря срещи с тях. Подсъдимият слиза от автобуса на спирката на ЖП гара -Бургас. Тръгва към площад „Т“,движейки се по ул.“А“. Междувременно ,чрез приложението „В“, в 15,49 часа подсъдимият съобщава на пострадалата Н. , че вече се намира в центъра на града. От своя страна ,Н. Й. му пише в същото приложение , че тръгва от дома си. В 16,00 часа подс. И. отново пита Й. чрез съобщение в мобилното приложение „В“, къде се намира, а тя му отговаря, че е до училището си и „идва“. Съобщението,което е изписано с латински букви гласи „D.”.

 

Абревиатурата „d.“, при този вид комуникации между младежи в мобилните приложения, означава „ даскалото“- в конкретния случай вероятно се говори за училище „П“.

Подсъдимият използва времето ,до срещата му с Н. в 16,11 часа , да контактува през интернет с други момичета, използвайки мобилното приложение „М“. След като в 16,11 часа подсъдимият и пострадалата се срещат, двамата тръгват към Централна автобусна спирка в гр. Б., намираща се ул. „С“, пред Б.. Около 16,15 часа двамата се качват на автобус № „Б 2“ с рег. № А* отправяйки се към ж. к. „М“. Подсъдимият отново се регистрира като пътник с електронната си карта. Подсъдимият и пострадалата слизат от автобуса в 16.53 часа на последната му спирка в ж. к.“М“. Двамата се движат един зад друг, като подсъдимия играе ролята на водач. Няколко минути по – късно,двамата пристигат пред до бл.108 и влизат във вход „Б“. Към този момент във входа се извършват строителни дейности , поради саниране и входната врата е отворена / не се заключвала въпреки налична система за това /. Подсъдимият и пострадалата Н. се качват в асансьора на вх.“Б“ и подс. И. натиска бутона за движение към осмия етаж. Идеята и намерението на подс. И. е да заведе пострадалата малолетна в подпокривното пространство и да има интимен контакт с нея. Когато асансьора спира на осмия етаж,подс. И. ов констатира ,че в подпокривното пространство има човек,което ще попречи на намеренията му да се усамоти с Н. Това обстоятелство го кара да предприеме действия по слизане с асансьора обратно надолу. Между седмия и шестия етаж, подс. И. натиска „стоп“ бутона и асансьора спира в междуетажното пространството на посочените два етажа. В този момент подсъдимият прави опит да целуне пострадалата, но тя го отблъсква. Н. Й. незабавно набира телефонния номер на майка си, но не успява да влезе в разговор с нея. Това се случва в 17.02 часа/аргумент от телефонните разпечатки и заключението на техническата експертиза/. В асансьора, в момента на спирането му между етажите,подсъдимия и пострадалата са един срещу друг,лице в лице като И. ов е с гръб към вратата на асансьора.

Предвид факта , че очакванията на подс. И. за интимна близост с пострадалата претърпяват провал и категоричната реакция на отблъскване демонстрирана от пострадалата , подсъдимият видимо се ядосва. В гнева си, посяга към чантата,която е преметната през рамото му и е от дясната страна на тялото му. С лявата си ръка изважда поставения преди това в чантата му кухненски нож. Държи го със свита в юмрук лява длан като горната част на дланта му сочи нагоре, а острието на ножа е насочено напред,в посока към пострадалата. Подсъдимият насочва ножа към пострадалата и извършва пробождащо – прорязващо движение към шията на Й. , от дясно на ляво спрямо разположението на нейното тяло. Тези действия са предприети около 17,10 часа. Подсъдимият с помощта на кухненския нож прерязва почти изцяло вътрешната дясна сънна артерия на пострадалата .дарът е нанесен с неголяма сила и вероятно без замахване. В резултат на пробождането , от раната в шийната област започва обилно кървене с налягане на кръвотока. Пръски от бликащата кръв на Н. попадат върху лявата ръка на подсъдимия, по дрехите му, върху левия чехъл и по пръстите на двата му крака. Пострадалата веднага започва да вика за помощ, а подс. И. междувременно взема телефона от ръката и. Веднага натиска копче на асансьора в посока надолу. При принудително спиране на асансьора,същия е технически пригоден след привеждането му в движение, задължително да спира първо на най -близкия етаж в посока надолу – в конкретния случай на шестия етаж. Подсъдимият отваря вратата и бяга надолу по стълбите,преодолявайки шест етажа. През цялото време на тичане по стълбите ,той чува виковете на пострадалата, която остава в асансьора ,паднала в кръв на пода му. При движението си надолу по стълбите ,в ръцете си подс. И. държи мобилния телефон на Н. Й. и ножа,който е използвал срещу нея. Междувременно разменя местоположението на двата предмета като прехвърля ножа в дясната си ръка, а телефона на Н. в лявата. На площадката на четвъртия етаж подсъдимия вижда до една от входните врати на жилищата / на сем. Б. /, черен найлонов плик с отпадъци и хвърля ножа си върху този плик. Изляза тичайки от входа, стига до улицата и пресича без да тича. Движейки се в същата посока преминава покрай бл.1. и стига до бл.. на ж. к.“М“,в източната страна на сградата. На входа на паркинга за блок 103 е позициониран контейнер за смет. Пред този контейнер подсъдимият сяда на плочника и пробва да проникне в паметта на телефона на пострадалата Й. Опитите му са неуспешни, т. к. телефонът е кодиран и търси пръстов отпечатък за да се включи. Подсъдимият решава, че ако задейства телефона чрез контакт с друг телефон, ще успее да го отключи. За целта той праща съобщение до телефона на пострадалата от своя телефон, но отново не успява да го отключи. Тези действия се развиват в 17 часа, 12 минути и 31 секунди/аргумент от официалната справка от мобилния оператор/. Съобщението,което изпраща до собствения си телефон подс. И. е с текст „здр.“, изпратено чрез мобилното приложение „В“ от телефон № 0* на телефон № 0* След като не успява да отключи телефона на пострадалата , подсъдимият решава да опита и чрез телефонно обаждане. От телефон с № 0*,той набира телефона на пострадалата и приема обаждането. Това става в 17ч, 14 минути и 17 секунди/ справка от мобилния оператор/, а връзката е с продължителност точно 7 секунди. Не успявайки да отключи телефона на Й. и по този начин,подс. И. . се ядосва и го удря с камък, счупвайки дисплея, а след това изхвърля телефона в контейнера за смет. Веднага след това подс. И. се прибира у дома си и си измива ръцете без да се преоблича. В 17 часа и 23 минути той звъни на телефона на майка си ,който е с номер…. Разговорът между двамата е с продължителност 19 секунди. След това подс. И. излиза от дома си и отива пред бл. на ж.к.“М“,където среща свидетелката Д. . Двамата разговарят и на свидетелката и прави впечатление, че единия от чехлите ,с които е обут подс. И. е скъсан и пръстите на крака му са изцапани с нещо червено. На въпрос на свидетелката в тази посока,подсъдимият отговаря, че е скъсал чехъла си когато е ходил в центъра на града , а изцапаното на пръстите му- лютеница. В 17,52 часа, подс. И. отново разговаря с майка си по телефона. Междувременно свид. К. го моли да й даде телефона си, за да влезе в профила си в „М“. Преди да влезе в своя профил в „М“, в 17,54ч. свидетелката К. изпраща от профила на подсъдимия И. съобщения на свой познат с профил именован „ D.“ ,със съдържание „Д„Да ти дам ли снимки“. Целта на съобщенията е да подразни този свой познат и той да ревнува. След това,в 18.05 часа, свидетелката К. влиза в профила си именован „D.“ и се свързва с неин приятел - М. М. , чийто профил е именован „M.“.

Около 17.17 часа на инкриминираната дата - 20.08.2017г., свидетелката М. се прибира в дома си в ж.к. „М“,бл. 1., вх. ., ет. .. Качва се по стълбите до първия жилищен етаж и вика асансьора, който в момента е на шестия етаж. Когато асансьорът пристига, през прозореца му, свидетелката вижда, че асансьорната кабина е изцапана с кръв и вътре има човешко тяло. Свидетелката ,която много се е изплашила, побягва по стълбите към дома си на третия етаж, където разказва на майка си какво е видяла в асансьора. Свидетелката Н. Ж. ,майка на свид. М. Ж. ,незабавно подава по телефона сигнал за случилото се. Сигналът е регистриран в 17.24ч. На мястото пристигат служители на МВР, които извършват първоначални и неотложни процесуално-следствени действия. При огледа на местопроизшествието/л.......,т.1,ДП/ е открит кухненския нож, с който е осъществено убийството, на мястото където въззивникът- подсъдим И. ов го е изхвърлил.

Междувременно,около и след 20,00 часа , подс. И. се прибира у дома. След 22.00ч. чрез интернет комуникира със свид. П. А. ,на която споделя ,че е прочел „Л.". Пита А. дали и тя е видяла в интернет лошата новина , обяснявайки че „Това момиче е намерено в бл. .", както и „ Ама в асансьор е намерена" .по същото време ,след комуникацията с А. , подс. И. се свързва с П. М. , на която написва „Видя ли какво е станало” и „...ама тя е окървавена”. Чрез интернет, тази „лоша”новина , подс. И. коментира и с лице,което е именовано в интернет- пространството като P.. Подсъдимият публикува в „И“, в група „К„Някакво момиче на 11 години е било наръгано с нож в блок ., вх..”. Към момента на публикацията, в средствата за масова информация и в общественото пространство ,включително и в Интернет ,все още не е известна възрастта и самоличността на пострадалата Н. Й. Последната изходяща комуникация на подс. И. същата вечер ,отново е чрез „И“, и е осъществена малко след 02.00 часа.

След откриването на трупа в асансьора на бл.. в ж.к.”М”,се предприемат оперативно - издирвателни мероприятия, в резултат на които на 21.08.2017г., около 05.00ч. сутринта , служители на МВР-Бургас посещават дома на непълнолетния И. И.. В хода на проведената беседа между непълнолетния И. ов и свидетеля К. полицейски служител, подсъдимият разказва, че той е намушкал Н. Й. и дава подробни описания на съществени елементи от фактическата обстановка.

Подсъдимият И. Д. И. , е роден на . г. в гр. Б.,българин ,български гражданин, с основно образование . Към датата на осъществяване на деянието е ученик в 9-ти клас на СУ“К“ -гр. Б.,неженен ,не осъждан , с добри характеристични данни. Подсъдимият живее заедно със семейството си в гр. Б.,к-с“М“ бл. .,вх.“.“.

Гореописаната фактическа обстановка ,според въззивната инстанция ,се извежда от събраните и проверени гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства както и от заключенията на вещите лица по назначените,изслушани и приобщени към доказателствената съвкупност експертизи ,анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Проверяващата инстанция , след служебната си проверка констатира ,че всички доказателства са събрани, проверени и приобщени по съответния процесуален ред ,при спазване на относимите процесуални правила.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Както обосновано и законосъобразно констатира в контролирания съдебен акт решаващият съд ,гласните доказателства следва да се разглеждат и анализират в няколко групи ,характеризиращи се както следва:

В първата група следва да се анализират свидетелските показания на тези свидетели, които нямат пряко отношение към предмета на доказване. Това са свидетелите,които са разпитвани при първоначалните следствени действия, чийто показания имат за цел проучване и изясняване на обективираното в изготвените в хода на неотложните следствени действия протоколи за оглед на местопроизшествието/л.2-л.4,т.1,ДП / ,протокол за аутопсия и оглед на труп/л.5-л.6,т.1,ДП/,протокол за оглед на местопроизшествието от 21.08.2017 г.-контейнер за смет /л.7-л.8 и л.60,т.1,ДП/,протокол за оглед на местопроизшествието от 20.08.2017 г.,22.05 ч.- оглед на асансьорната кабина/л.9-л.10 и л.61,т.1,ДП/ и фотоалбумите към тях/28-л.43,т.1,ДП и л.44-л.52,т.1,ДП/.

Съвкупният анализ на тази група свидетелски показания сочи, че голяма част от разпитаните свидетели - живущи в бл..,вх.”.” на ж.к.”М”, към момента на осъществяване на деянието и към момента на установяването на трупа в асансьора на входа,не са си били по домовете и не могат да споделят информация , относима към предмета на доказване пряко или косвено.

Единственото обстоятелство , имащо косвено отношение към предмета на доказване и установено от показанията на тази група свидетели е това, че във входа се извършват ремонтни дейности по санирането и в тази връзка външната входна врата към инкриминираната дата не се заключва. Това обстоятелство се установява от еднопосочните и последователни показания на свидетелите И. /л.197,НОХД №255/18г./,А. Ц. /л.128,НОХД № 255/18г./, М. К. /л.197/ ,П. М. /л.197, гръб/,. М. /л.198/ и С. Д. /л.197 ,гръб/. Настоящата инстанция се присъединява към изводите на контролирания съд и на свой ред кредитира тези свидетелски показания като достоверни и обективни-безспорно тези показания възпроизвеждат моменти от личния живот на свидетелите от една страна , а от друга-тези свидетели не са в родствени или други близки отношения с пострадалата и подсъдимия,т. е. фактите се възпроизвеждат от трети, незаинтересовани от изхода на делото лица. Към тази група свидетели следва да се преценяват и показанията на и свидетеля Я. пазач на временния строителен склад,находящ се до бл. 1. в к.с”М”както и тези на свидетелките Й. и Г. – живущи в блока на подсъдимия в същия комплекс . Последните две свидетелки установяват факта, че в късния след обяд са виждали подсъдимия пред блока. Тези показания сами по себе си са достоверни, но нямат пряко отношение към предмета на доказване. Показанията на свидетеля А. /л.245,гръб,НОХД № 255/18г./, живущ в бл..,вх.”.”, касаят обстоятелството, че пред входната врата на апартамента , обитаван от сем. Б. ,находящ се на етаж. .,същите към инкриминирания момент са оставили найлонов плик с отпадъци. Тези свидетелски показания са относими към предмета на доказване, доколкото описват и определят мястото, където е намерено оръжието на престъплението. Показанията на свидетеля Б. , който към момента на деянието не е бил у дома си, се потвърждават от обективираното в протокола на извършените неотложни следствени действия досежно установяването на оръжието на престъплението. В този смисъл обосновано и правилно свидетелските показания на Б. се кредитират изцяло от страна на решаващия съд.

Свидетелят П. , живущ в бл.108, установява с показанията си обстоятелството, че излизайки от дома си, около 17 часа на инкриминираната дата, среща в близост до жилищния блок подс. И. пострадалата. Свидетелят разпознава в съдебната зала,в хода на първоинстанционото съдебно следствие подсъдимия/ л.246,НОХД № 255/18г./ и установява, че го е видял с момиче в деня и около часа на престъплението , описвайки ръста и външния вид на малолетната пострадала. Въззивната инстанция споделя изводите на контролирания съд ,намирайки свидетелските показания на П. Т. за достоверни и относими косвено към релевантните факти. Тези свидетелски показания кореспондират с обективните находки ,описани в протокола за оглед на местопроизшествието/л.2-л.4,т.1,ДП/ и с часа на смъртта на пострадалата Н. ,установен от вещото лице в назначената и изготвена съдебно- медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп № 272/2017 г./л.3-л.6,т.5,ДП/.

Свидетелските показанията на М. Д. Ж. , живуща в бл..,вх.”.”/л.119,НОХД № 255/18г./,безспорно са пряко относими към предмета на доказване. На инкриминираната дата , тази свидетелка първа вижда трупа на жертвата в асансьора. Свидетелката,която живее на третия етаж,констатира при пристигането си във входа ,че на таблото над вратата на асансьора на първия етаж свети лампа,установяваща че асансьора се намира на шести жилищен етаж. Тази свидетелка ,след пристигането на асансьора на партера на входа , през прозореца на вратата му, вижда трупа на пострадалата , находящ се на пода на асансьорната кабина. Показанията на тази свидетелката,разбираемо са емоционално повлияни от стреса, който тя преживява следствие на възприетото при гледката на окървавения труп в асансьора, което мотивира първоинстанционния съд д проведе разпита и в присъствието на личния лекуващ психолог на Ж. Процесуално допустимо е при констатирано влошено емоционално състояние ,разпита да се провежда в присъствието на психолог. Обосновано в контролирания съдебен акт , показанията на тази свидетелка се определят като достоверни и обективни. Именно тези свидетелски показания и действията на свидетелката веднага след това водят до пристигането на място на полицейските екипи и на „Спешна помощ”.тези свидетелски показания разкриват и установяват важно обстоятелство от фактическата обстановка- след деянието асансьора несъмнено се намира на шести жилищен етаж. Тази свидетелка дава и първоначално описание в какво състояние се намира окървавеното тяло на пострадалата в асансьорната кабина. Показанията на свидетелката Ж. са пряко относими към установяването на два основни факта-часа на престъпното деяние и часа на настъпилата смърт на пострадалата. Въззивната инстанция счита показанията на свид. М. Ж. за достоверни и обективни като кореспондиращи с показанията на свидетелката Н. от една страна , а от друга –като еднопосочни и в логична последователност с резултатите от огледа на местопроизшествието,обективирани в съставения протокол и приложения към него фотоалбум. Безспорно тези свидетелски показания са еднопосочни и с обясненията на подс. И. , депозирани в хода на ДП на 21.08.2017г./л.12-л.16,т.2,ДП/,прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по установения процесуален ред,в частта им ,в която същия признава ,че е оставил асансьора на шестия жилищен етаж както и в частта им ,в която описва в какво състояние оставя пострадалата и обляна в кръв Н. да лежи на пода на асансьорната кабина.

Показанията на майката на свидетелката М. свидетелката Н. , живуща в бл..,вх.”.” установяват часа на инкриминираното деяние – около 17.20ч.-17.25 ч. Тези показания изцяло кореспондират със свидетелските показаният на дъщерята Ж. и са еднопосочни със заключението на вещото лице- съдебен лекар досежно часа на настъпилата смърт на пострадалата. В този смисъл се кредитират от настоящият съдебен състав като обективни и достоверни.

Втората група свидетели обхваща лицата ,които са влизали в контакт с непълнолетния подсъдим по повод и във връзка с професионалните си задължения – учители, психолози и педагогически помощници. Анализът на тези свидетелски показания сочи ,че те възпроизвеждат преки или косвени впечатления досежно личността и особеностите в характера на непълнолетния И. ов,проследими във времето ,в което той израства и се обучава като ученик със специални потребности по нарочна учебна програма съобразно образователните стандарти.

Свидетелката С. К. / л.115,НОХД № 255/18г./,която е ресурсен учител на подсъдимия за периода 2014-2016г., определя И. И. ов като ученик със специфични образователни нужди на фона на поставената му диагноза „лека умствена изостаналост”. Тези свидетелски показанията обосновано и правилно се кредитират като достоверни от страна на решаващия съд . Обоснована е и преценката им ,доколкото тези показания не представляват мнение или заключение на експерт по психология или психиатрия , а единствено се ценят като гласно доказателствено средство. Според свидетелката К. , у непълнолетния И. ов не се наблюдават черти от характера, които да го определят като конфликтно дете или като такова ,склонно към агресия. Доколкото този извод се споделя от всички останали свидетели от тази група – преподавали на подсъдимия, обосновано и правилно решаващият съд преценява показанията на тази свидетелка като достоверни и обективни.

Еднопосочни с коментираните свидетелски показания, са и тези, депозирани от свидетелката З. /л.123/,ресурсен учител на подс. И. след 2016г. и на свидетелката А. /л.124,гръб/ , училищен психолог,която работи с И. И. от м.октомври 2016 до началото на лятото на 2017г. по веднъж в седмицата. И двете свидетелки са категорични ,че подс. И. не е агресивен и никога не е показвал или демонстрирал подобни наклонности. Свидетелката П. възпроизвежда преки впечатления от работата си с подс. И. по повод професионалната и ангажираност като училищен психолог,Споделя в хода на първоинстанционното съдебно следствие , че подсъдимия е с умствена изостаналост ,но разпознава и борави с основни етични категории както и че същия разпознава анатомията на човешкото тяло като по мнение на свидетелката същия съответства в умственото си развитие на 10-11 годишно дете. Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на свидетелските показания на П. и Г. и ги кредитира,споделяйки становището на решаващия съд ,че показанията на училищния психолог П. следва да се обсъждат единствено като гласно доказателствено средство, без на същите да се придава качеството на експертна преценка- характеровите особености и умствените възможности на непълнолетния И. И. ов са предмет на оценка на назначената , изготвена и изслушана в хода на първоинстанционното производство на комплексна психолого- психиатрична експертиза.

Относно познавателните способности на подсъдимия, свързани с усвояването на учебната програма и липсата на агресивно поведение, на плоскостта на работата му с ресурсни учители като дете със специални потребности, показанията на свидетелките Г. и П. кореспондират и с тези на свидетелката Л. /л.254-л.256,НОХД № 255/18 г./,педагогически съветник в ОУ”Н”. Свидетелката Г. също споделя за всякаква липса на агресивно поведение у подс. И. при престоя му в училището и за липсата на такива прояви ,които да са станали известни на училищното ръководство. Тази свидетелка също споделя за налична лека умствена изостаналост на непълнолетния подсъдим,която тя е възприела при пряката си работа с него в изпълнение на професионалните си ангажименти. Свидетелката определя развитието на 15 годишното момче като такова на 11-12 годишно дете и възпроизвежда своите впечатления ,че И. не може да конструира сложни логически изречения и изводи , а е способен да се изразява с „прости логически конструкции”. Тези свидетелски показания обосновано и правилно са кредитирани от страна на решаващия съд като обективни и достоверни ,кореспондиращи с останалите гласни доказателства.,установяващи същите факти и обстоятелства.

Като правилен и обоснован се определя от проверяващата инстанция изводът на контролирания съд да не споделя целенасочения стремеж на защитата на подс. И. да предаде експертен характер на показанията на свидетелките Г. и П. , касателно умствените възможности на подсъдимия да борави с основни етични категории,с познавателните му способности относно анатомията на човешкото тяло и за нивото на умственото му и интелектуално развитие / на 11-12- годишно дете /. Безспорно тези свидетелски показания следва да се имат предвид като гласно доказателствено средство , а не като мнение на вещо лице-експерт със специални знания и нарочно процесуално качество. Правилно и обосновано становището на свидетелката П. ,която намира ,че умственото развитие на подс. И. съответства на 11-12 годишно дете е в противоречие с обективираното в наличното по делото писмено доказателство, /л.71-л.74, т.2,ДП / . Писмената информация за подсъдимия И. ,съдържаща се в това доказателство не сочи на горната констатация , а този документ съдържа и подписа на свидетелката П. .

Като трета група свидетелски показания следва да се анализират показанията на свидетелите/приоритетно малолетни/ ,които са от близкия приятелски кръг на пострадалата Н. Й. Тези свидетели възпроизвеждат преки си впечатления за личността и характера на пострадалата и показанията им следва да се анализират именно в тази посока. Безспорно тези свидетели не са очевидци на престъпното деяние и показанията им не разкриват факти и обстоятелства , релевантни към главния предмет на доказване. Малолетните свидетели в съответствие с процесуалните правила са разпитани в присъствието на представител на Д. „С” –Бургас и на един от родителите им.

Малолетните свидетелите А. /л.126-л.127/, М. П. /л.122-л.123/ и И. М. /л.120-л.122,НОХД № 255/18г./ и свидетелката З. ,/л.123-л.124/,ресурсен учител в ОУ”Н”-Б. , в логична последователност и еднопосочност,в показанията си описват пострадалата Н. като дете с нормално за възрастта си поведение – с множество контакти и активност в електронната мрежа с различни връстници, с посещение на определени кафета в гр. Б. и с нормални социални контакти за възрастта си . малолетните свидетели А. ,П. и М. определят пострадалата Н. като своя приятелка с активни контакти в социалните мрежи и множество различни регистрации в интернет пространството. Някой от свидетелите твърдят, че заедно с пострадалата посещават приоритетно едно кафене в близост до училището им и са пушили заедно наргиле. Обосновано и правилно решаващият съд приема показанията като достоверни, с изключение на части от показанията на свидетелките М. и П. , в които същите дават негативни оценки за личността на Н. , повлияни от емоционални нагласи като резултат от конфликт с естествен за възрастта им характер. Показанията на малолетната свидетелка А. /л.109-л.110/,която определя Н. за своя близка приятелка са в същия смисъл и са еднопосочни с коментираните по- горе досежно социалната активност на пострадалата и навиците и да посещава определени заведения в гр. Б. и да пуши наргиле със свои връстници. Тази свидетелка възпроизвежда споделеното и от пострадалата Н. за намерението и да излезе на разходка с подсъдимия. Според свидетелката С. , ,пострадалата споделя за това си намерение няколко дни преди инкриминираната дата. След прочитане и приобщаване на показанията на тази свидетелка от досъдебната фаза по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,се стига до уточнява на обстоятелството , че С. не помни името на момчето , с което пострадалата е планирала да излезе на разходка на инкриминираната дата. Обосновано и правилно решаващият съд приема показанията на свидетелката касателно поведението на подсъдимия, в момента преди да извърши деянието, за недостоверни предвид очевидното им повлияване от коментарите в общественото пространство. В досъдебното производство тази свидетелка е разпитана на 31.08.2017г., а самата тя не е очевидец на сочените от нея в разпита и обстоятелства.

Показанията на малолетния свидетел М. /л.118л.119/, приятел на пострадалата, имат отношение към характеристика на личността и характеровите особености на Н. Тези показания са еднопосочни и в логична последователност със свидетелските показания на останалите разпитани свидетели от близкия приятелски кръг на пострадалата. Свидетелят съобщава ,че на инкриминираната дата е разговарял с пострадалата, но двамата не са се срещали. Пострадалата му е споделила намерението си да се среща с някого, без да прави уточнение с кого. Обосновано и правилно тези свидетелски показания се кредитират от решаващия съд като достоверни и обективни – безспорно същите кореспондират с показанията на останалите разпитани свидетели, приятели на пострадалата.

Показанията на малолетната свидетелка К. /л.196,НОХД № 255/18г./, правилно се приемат за достоверни от страна на решаващият съд в контролирания съдебен акт. Тази свидетелка изяснява познанството се с подсъдимия чрез социалната мрежа „Ф“ и проведени няколко телефонни разговора между двамата. Тези показания изясняват обстоятелството ,че подс. И. има силно желание да осъществява контакти в социалните мрежи, с различни момичета.

Свидетелката Д. К. /л.117-л.118,НОХД № 255/18 г./ се определя като приятелка и съседка на подсъдимия. Видно от показанията и от досъдебната фаза ,прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК,същата възпроизвежда възприетото от нея при срещата и с подсъдимия на инкриминираната дата ,веднага след деянието. От показанията на тази свидетелка се установява,че в късния след обяд на инкриминираната дата, тя се среща и разговоря с подсъдимия . Именно тя вижда зацапването с червен цвят по краката му и повредата на единия му чехъл и чува обяснението от страна на подсъдимия ,че се е „изцапал с лютеница”. Според свидетелката К. ,подс. И. ов добре борави с телефон и се справя добре в училище ,не е слаб ученик и ако иска - може да научи много неща /л.86-л.87,т.3 ,ДП и л.118 от делото/. Тези свидетелски показания са еднопосочни с показанията на свидетелите, познаващи подсъдимия и са съответни на обективните находки, установени по експертен ред за биологични следи.в този смисъл обосновано и правилно решаващият съд кредитира показанията на свидетелката К. като достоверни и обективни.

Свидетелските показанията на Ж. К. /л.200,НОХД № 255/18г./, собственик на търговско дружество „Л”ООД,задължено по договор да поддържа асансьора във вход „.“ на бл.. в ж.к. „М“,правилно и обосновано решаващият съд приема за достоверни, доколкото асансьора е изправен и в добро техническо състояние в деня на произшествието. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите, живущи във входа и ползващи асансьора. Показанията на свидетеля К. са относими към механизма на привеждане в движение на асансьора ,след действието на СТОП бутона.тези показания изясняват важното обстоятелство ,че след задействане на СТОП бутона ,асансьора всякога тръгва в посока надолу и спира на следващия възможен етаж, след етажа на принудителното спиране. Тези свидетелски показания изцяло кореспондират с обясненията на подс. И. досежно механизма на движение на асансьора след престъпното деяние.

Показанията на свидетеля К. /л.198-л.199/,Началник на Криминалния сектор в ОД на МВР-Бургас изясняват факти ,свързани с проведения от К. разговор с подсъдимия, непосредствено след като полицаите посещават дома му. Този свидетел не е участвал в действия по събиране и проверка на доказателствата в хода на досъдебното производство ,поради което и показанията му представляват годно доказателствено средство. Свидетелят възпроизвежда факти,които е чул от подсъдимия. Обосновано и правилно първоинстанционният съд приема тези показанията за достоверни –несъмнено същите кореспондират с част от обясненията на подсъдимия,касателно релевантни към предмета на доказване факти, а именно : авторство на деянието, механизъм на извършването му и оръжие на престъплението. Тези показания са пряко относими и към установяване на местонахождението на телефона на жертвата. Показанията на този свидетел кореспондират с обективираното в протоколите от първоначалните и неотложни процесуално-следствени действия, както и с писмените заключения на вещите лица по назначените и изготвени съдебно- медицинска и ДНК- експертиза.

Последната група свидетелски показания включва родителите на пострадалата и на подсъдимия и на близката семейна приятелка на семейството на пострадалата Н. свидетелката С. /л.114,НОХД № 255/18г./. Свидетелката Я. , освен показания свързани с личността на малолетната пострадала, дава и такива, свързани с поведението и действията на пострадалата Н. до излизането и от дома на инкриминираната дата. Обосновано решаващият съд кредитира тези показания като достоверни. Въззивната инстанция на свой ред не намира основания ,сочещи на неистинност или заинтересованост.

Свидетелката М. С. ,майка на пострадалата Н. ,разпитвана многократно в хода на ДП,в показанията си в хода на първоинстанционното съдебно следствие/л.110-л.112,НОХД № 255/18г./,кореспондиращи с казаното от нея пред разследващите, характеризира личността на малолетната си дъщеря от позицията на любяща майка и дава хронология на контактите си с Н. в деня на убийството.видно от тези свидетелски показания ,за пръв път е подаден сигнал в МВР за издирване на изчезналата Н. около и след 24.00 часа в нощта на 20 срещу 21 август 2017г. Това обстоятелство потвърждава вече установеното с други доказателствени средства , че до полунощ на 20/21.08.2017 г. самоличността на пострадалото убито момиче в асансьора не е установена. Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността и обективността на тези свидетелски показания ,независимо от близката връзка между свидетелката и пострадалата,които са майка и дъщеря - безспорно показанията на свидетелката С. са в кореспонденция с част от другите гласни доказателства що се касае до установяване на характеристиките на личността на малолетната Н.

Свидетелите Д. П. и Д. И. ов, родители на непълнолетния подсъдим , в показанията си /л.112- л.114/характеризират сина си като добронамерен към другите ,без прояви на агресия. В тази им част, показанията на П. и И. ов кореспондират изцяло със свидетелските показания на втората група свидетели- учители, възпитатели и педагогически съветници ,които познават непълнолетния И. от контактите си с него във връзка с професионалните им задължения . В този смисъл , в тази им част, като достоверни и обективни, свидетелските показания на И. ов и П. се кредитират от въззивния съд. Показанията на свидетелката П. касаещи посещението на полицейски служители в дома на семейството на 21.08.2017г. /на разсъмване /, обосновано и правилно се кредитират от решаващия съд като достоверни -същите са в кореспонденция с приложените по делото протоколи ,съставени по съответния процесуален ред за вписване на резултатите от извършените неотложни следствени действия.

Показанията на свидетеля И. ,баща на подсъдимия, досежно споделеното му от последния при посещение в следствения арест/л.114/касателно авторството на престъплението и липсата на съпричастност на непълнолетния И. ов към него ,обосновано и правилно ,не се кредитират от първоинстанционния съд. Проверяващата инстанция напълно споделя този извод – в тази им част свидетелските показания на Д. И. ов са в противоречие с доказателствената съвкупност и най- вече с заключенията на прочетените, приобщени и кредитирани заключения по изготвените СМЕ и ДНК експертизи и обективираното в протоколите от проведените неотложни процесуално- следствени действия- – оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване. Съдът не приема за достоверни показанията на двамата свидетели, свързани с оръжието на престъплението и по точно , че не е от дома на подсъдимия. В тази част показанията на свидетеля Д. са в противоречие с обясненията на подсъдимия,дадени в хода на ДП на 21.08.2017 г./л.12,т.2,ДП и л.143,т.2,ДП/,прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.279,ал.2,пр.1 вр. с ал.1,т.3 от НПК.

Правилно ,законосъобразно и обосновано ,при анализа и оценката на обясненията ,дадени от непълнолетния подсъдим И. И. ов,решаващият съд е съобразил двояката им процесуална същност – като доказателствено средство и като способ за защита. Обясненията на подс. И. ,дадени на 21.12.2017г. /л.129-л.132 ,т.2,ДП/ и на 13.02.2018г. /л.143-л.145, т.2, ДП/,обосновано и правилно контролирания съд отчита като недостоверни и безспорно представляващи средство за защита. Обясненията на подс. И. са в противоречие най- вече с обективните находки ,събрани чрез неотложните процесуално следствени действия – огледи на местопроизшествие, претърсване и изземване както и с веществените доказателства и заключенията на вещите лица по изготвените,прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност експертизи – ДНК, химическа и СМЕ, технически експертизи на видео-заснемане , мобилни устройства и мобилен трафик. Тези обяснения ,както и дадените от него в хода на ДП на 21.08.2017 г./л.12-л.16,т.2,ДП и л.129,т.2,ДП/ д са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на първинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал. 2 пр. 1 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.нарожчно запитан от решаващият съд кои обяснения поддържа,подс. И. ов категорично обявява за истина единствено обясненията, дадени от него в съдебно заседание на 09.08.2018г./л.257-л.260,НОХД № 255/18г./. Въззивната инстанция намира споделя изцяло изводите на контролирания съд,който приема като недостоверни обясненията на подс. И. от съдебната фаза на процеса. Няколко са ключовите разминавания между твърденията на подс. И. обективните находки , намерили отражение по- късно в изготвените ,изслушани и приети от съда експертизи. На първо място категорично е разминаването в твърденията на подс. И. досежно мястото на срещата му в центъра на гр. Б. с малолетната пострадала ,начина и маршрута им на движение от центъра на града до ж. к.”М” ,автобусната спирка ,от кояато двамата се качват на автобус както и досежно обстоятелството кой от двамата води другия до бл.108 на комплекса. Според материалите от видеозаснемането и изводите на съответната техническа експертиза, досежно мястото на срещата на И. ов и пострадалата Н. и изброените по- горе факти- то обясненията на подс. И. са в пълно противоречие със заключението на вещото лице ,изготвило видео- техническата експертиза ,която както първата ,така и въззивната инстанция нямат основания да не кредитират като обективна и достоверна. Анализът на видео-наблюдението почива на обективни находки ,които съпоставими с част от останалите доказателства сочат на категорично разминаване с обясненията на подсъдимия от съдебната фаза на процеса. На второ място е налице категорично разминаване между обясненията на подс. И. досежно обстоятелствата кога и как се е запознал с пострадалата и наличния резултат от анализа на електронния трафик, касателно времето и начина на запознанството на И. ов с пострадалата и първите им контакти в интернет- пространството. Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността ,обективността и правилността на заключението на вещото лице ,изготвило заключението на техническата експертиза с обективен анализ на електронния трафик. Както правилно приема първоинстанционния съд, единствения достоверен факт ,съобщен от подс. И. в обясненията му от съдебната фаза е това , че той е бил наясно с възрастта на пострадалата Н. – 11 години.

Анализът на разменените между пострадалата Н. и подс. И. съобщения ,чрез мобилното приложение „В”, във времето преди да се срещнат на площад”Т” на инкриминираната дата сочи ,че подс. И. в обясненията си в хода на съдебното следствие възпроизвежда неистина досежно факта ,че пострадалата го е увещавала да пушат заедно наргиле. Съобщенията ,разменени между двамата сочат обратното -именно подс. И. увещава пострадалата Н. да се срещнат за да пушат наргиле като се опитва да я мотивира с това ,че той притежава четири наргилета и ще и подари едното от тях.

Обосновано и правилно , в контролирания съдебен акт,решаващият съд не кредитира обясненията на подс. И. м в частта им ,в която същия съобщава за участие на трето лице в престъплението и прави опит да неглижира собственото си общественоопасно поведение. В тази им част обясненията на подс. И. са в абсолютен дисонанс със заключенията на изготвените ,прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност заключения на СМЕ и ДНК-експертизите както и на резултатите от видео- наблюдението. В хода на проведените неотложни процесуално- следствени действия- огледи на местопроизшествието и претърсване и изземване не са открити и иззети дактилоскопни,ДНК или химически следи ,които да сочат за наличие на трето лице на местопроизшествието. Описанието ,направено от страна на подс. И. на действията на евентуално трето лице, находящо се заедно с него и пострадалата в асансьора на вх.”Б” на бл.108 на инкриминираната дата ,не съответства на механизма на престъпното деяние – нанесеният удар с оръжието на престъплението- нож е категорично и безспорно един , а не както се твърди от подс. И. . Подсъдимият описва почти абсурдно облекло на това хипотетично трето лице/зимно/ по средата на лятото, а описаните действия/л.257,гръб/в това число и тези,свързани с телефона на пострадалата – не съответстват на обективните находки и иззетите и приложени по делото веществени доказателства. Описаните от подс. И. действия на евентуалното трето лице-участник в събитията във връзка със счупването и изхвърлянето телефона на пострадалата Н. , са в пълно несъответствие със заключението на вещото лице по изготвената ДНК-експертиза и обективираното в протокола за извършения оглед на местопроизшествието на контейнера за смет зад бл.96 /л.7-л.8,т.1 и л.60,т.1,ДП/ . Намерените и разпознати ДНК -профили по иззетия мобилен телефон ,принадлежат само на пострадалата и на подсъдимия. ДНК- профилите ,открити и иззети от оръжието на престъплението- кухненски нож ,намерен и иззет в хода на неотложните процесуално-следствени действия във вх.”Б” на бл.108,отново принадлежат единствено и само на пострадалата и на подсъдимия като липсват следи от ДНК- профил на трето лице. В тази връзка достоверни и обективни са обясненията на подс. И. единствено досежно обстоятелството, че оръжието на престъплението е оставено върху плик с отпадъци на четвъртия жилищен етаж в същия вход/пред апартамента на сем. Б. /.

Обосновано и правилно решаващият съд кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП на 21.08.2017г. , с изключение на тази им част ,в която се твърди, че пострадалата е дала предложение двамата да пушат наргиле и да правят секс в ж. к.„М” ,бл... В тази им част , както беше анализирано по - горе, обясненията на подс. И. са в противоречие с електронния трафик и разменените съобщения между него и Н. Й. чрез мобилното приложение „В”, както и на резултатите от видеонаблюдението, обективирани в заключението на видео- техническата експертиза. В тази им част обясненията на подс. И. от досъдебната фаза са в противоречие и с твърденията на свидетеля П. /л.246/,кредитирани от съда като достоверни. Именно този свидетел вижда пред бл.108, около 17.00 ч. на инкриминираната дата подсъдимия ,когото разпознава визуално в съдебната зала, придружен от пострадалата ,която описва като по-ниско от него момиче. Обясненията на подс. И. от досъдебната фаза ,дадени на 21.08.2017 г.,в останалата им част, правилно и обосновано се кредитират от първоинстанционния съд като достоверни и обективни. Същите ,в посочената им част , се подкрепят от доказателствата събрани по предвидения процесуален ред – огледи на местопроизшествие, оглед на труп, ДНК експертизи , химически експертизи, технически експертизи на електронен трафик и видеонаблюдение. В посочената им част обясненията на подс. И. са еднопосочни и в логична последователност със свидетелските показания на П. Т. /л.246/,Коста К. /л.198-л.199/ и Д. К. /л.117/.

Именно в тези ,правилно кредитирани от първоинстанционния съд,обяснения от досъдебната фаза/л.12-л.16,т.2,ДП/,подс. И. ов разказва последователно механизма на осъществяване на деянието , а именно :”...наръгах я във врата от дясната му страна” и споделя нежеланието на малолетната Н. да бъде интимна с него ,обяснявайки нейното поведение с това ,че „....тя си е имала приятел , а аз съм на 15 години , а тя е много малка- на 11 години”/л.14,т.2,ДП/.

Обосновано и правилно решаващият съд в контролирания съдебен акт приема като процесуално годни извършените неотложни и първоначални процесуално-следствени действия,част от които -в условията на неотложност. Същите несъмнено са надлежно протоколирани,видно от приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.08.2017г./ л.2-л.4, т.1,ДП/ и фотоалбум към него /л.28-л.43,т.1,ДП/, за оглед на труп и аутопсия/ /л.5-л.6, т.1,ДП/и фотоалбум към него/л.44-л.52,т.1,ДП/ , за оглед на местопроизшествие касателно установяване телефона на пострадалата / л.7-л.8 и л.60 ,т.1ДП/, допълнителен оглед на местопроизшествие в асансьорната кабина на бл..,вх.”.”/ л.9-л.10,т.1 и л.61,ДП/ за установяване и изземване на дактилоскопни следи . При извършване на процесуално -следствените действия са иззети веществени доказателства- обтривки от вещества, намерени на терена на огледите, които са надлежно описани и номерирани. Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на решаващият съд, че изземване и приобщаването на веществените доказателства е процесуално годно, а те безспорно са релевантни към предмета на доказване.

Видно от протоколът за първоначалния оглед на местопроизшествието и приложения фотоалбум/л.28-л.43,т.1,ДП/, са намерени и установени следи от обилно кръвотечение в лявата страна на асансьорната кабина на вх.”Б” в бл.108,които кървави следи са позиционирани на височината на пострадалата приживе,. Тази обективна находка е в съответствие с обясненията на подс. И. от досъдебната фаза , прочетени и приобщени по предвидения процесуален ред, свързани с местонахождението на двамата в кабината към момента на извършване на деянието. От разположението на трупа в асансьорната кабина и останалите следи / основно кръв/, въззивният съд на свой ред категорично приема , че именно това е мястото, където е умъртвена пострадалата Н. Й. . Иззетите от асансьорната кабина вещи / раница и намиращото се в нея / безспорно са притежание на пострадалата.

Иззетите вещи от подпокривното пространство на вх.“.“ в бл.. на к-с „М“ нямат отношение към делото и предмета на доказване. Иззетият и приобщен към доказателствената съвкупност кухненски нож е оръжието на престъплението, което се установява от обясненията на подсъдимия,еднопосочни със заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ и ДНК- експертизи.

Иззетият, в хода на извършения огледа на контейнера за смет ,находящ се зад бл. .,вх.”.” в к-с”.”/л.7-л.8 и л.60,т.1,ДП/, мобилен телефон марка „С“, е установен като ползван от пострадалата Н. – както в деня на деянието,така и преди това. При огледа и аутопсията на трупа на пострадалата/л.5-л.6,т.1,ДП/ са иззети дрехите на същата. Те представляват веществени доказателства , пряко относими към предмета на доказване.

В ранните часове на 21.08.2017г. е извършено в условията на неотложност претърсване и изземване в дома на подсъдимия,където той живее заедно с родителите си –свидетелите П. и И.. Процесуално-следственото действие е одобрено по предвидения процесуален ред от съдия в ОС – Бургас/л.38-л.40, т.2,ДП/. При съблюдаване на процесуалните правила са иззети дрехите и обувките на подс. И. , с които същия е облечен по време на деянието както и мобилен телефон марка „Л“. Иззетите вещи имат пряко отношение към предмета на доказване.

На 21.08.2017г.в съответствие с изискванията на чл.159”а”НПК е получено разпореждане, в резултат на което е изискана и получена информация от мобилните оператори, ползвана на по-късен етап от вещите лица за изготвяне на назначените технически експертизи. Обосновано и правилно решаващият съд приема за процесуално годно това следствено действие ,което се преценява като релевантно към предмета на доказване.

По делото са назначени и изготвени множество експертизи,чийто заключения изискват специални знания от различни клонове на науката. Първоинсатнционният съд правилно ,обосновано и законосъобразно кредитира всички експертни заключения . На свой ред въззивната инстанция намира същите за компетентни ,обективни,ясни ,пълни и точни и като не намира основания за съмнения в експертните познания и професионализма на вещите лица и при наличната неоспореност на експертните заключения от страните ,ги кредитира изцяло.

Експертизите от областта на токсикологията и химията не установяват алкохол или други упойващи и наркотични вещества в кръвните проби на непълнолетния подсъдим и трупната кръв на малолетната пострадала, което изключва лицата да са били под тяхно въздействие, при осъществяване на деянието/л.11,л.16,л.26-л.27 и л.32-л.33,т.5,ДП/.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената първа ДНК –експертиза ,именована като ДНК експертиза № 188/л.36-л.39, т.5,ДП/, обследвана кръв по острието на кухненския нож, левия чехъл на подсъдимия, тениската и шортите му, принадлежи на пострадалата Н. Й. , а обследваната кръв от дръжката на ножа, оръжие на престъплението, разкрива ДНК материал както на пострадалата , така и на подсъдимия. Това обстоятелство, в обясненията си по реда на чл. 282,ал.1 от НПК в хода на съдебното следствие , вещото лице обяснява със стичането на кръвта в посока от острието към дръжката на ножа. Посочените ДНК следи безспорно сочат, че вещественото доказателство –кухненски нож, е оръжието на престъплението. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената СМЕ досежно конфигурацията на нараняващия предмет, съответстваща на геометрията на обследвания нож. Наличието от кръвта на жертвата по дрехите на подсъдимия и по неговите обувки/ляв чехъл/, удостоверява безспорно , че той се е намирал не местопроизшествието.

Втората ДНК експертиза ,именована като Експертно заключение № 193 /л.43 -л.46, т.5,ДП/ касае изследване на телефона на жертвата, открит и иззет от контейнер за смет ,находящ се зад бл. . в к-с”М”. В хода на обследването е открит ДНК материал,принадлежащ на Н. Й. , а по лицевия панел на телефона- както неин, така също и ДНК-материал на подсъдимия. Обстоятелството, че по лицевия панел са открити ДНК следи от подсъдимия, кореспондира изцяло с обясненията му от досъдебната фаза ,в частта им касателно действията му по счупване и изхвърляне телефона,веднага след деянието.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза / л.50 -л.73,т.5,ДП/ за обследване на предоставен видеоматериал от търговско дружество „Б“, се установява по несъмнен начин маршрута на предвижване на подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата-от момента на качването им и автобусната спирка ,която ползват до момента на слизането им в ж.к.”М”. Експертното заключение категорично опровергава обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство / с изключение на тези от 21.08.2018г. / и в хода на първоинстанционото съдебно следствие в частта им касаеща времето и мястото на срещата му с малолетната Н. е ,че двамата не са се срещнали на „П“ и не са се качили в автобуса от спирка на бул. „Д“, срещу Трета поликлиника.

В този смисъл е и заключението на техническата експертиза,назначена за обследване на предоставени видеоматериали от „Център за видеонаблюдение и управление на трафика „ –Бургас/ л.75-л.95, т.5,ДП/. И това заключение в същия смисъл категорично опровергава обясненията на подсъдимия в частта им досежно мястото на срещата му с пострадалата и мястото /спирката / ,от която двамата се качват в автобус за к-с”М”.

Видно от заключението на техническата експертиза /л.97 – л.100,т.5,ДП/,обследвала телефонните разговори и кореспонденция от мобилния телефон на подсъдимия И. преди ,по време и след престъпното деяние ,съобщеното от свидетелката К. , че на инкриминираната дата е ползвала телефона на подсъдимия, за да влезе в профила си във „Ф„ и „ М. “ се потвърждава изцяло,което е още едно основание за въззивния съд да кредитира като достоверни тези свидетелски показания в пълния им обем .

Назначената и изготвена съдебно -техническа експертиза/л. л.104 – л.120, т.5,ДП/,обследваща компютъра на пострадалата , не съдържа в заключението си информация , относима пряко или косвено към предмета на доказване.

Назначената съдебно -техническа експертиза ,обследваща телефона и ползваните телефонни номера от подсъдимия, относно часова разлика на устройството и астрономическото време/ л.177-л.178, т.5,ДП/, установява разлика от три часа и пет секунди изоставане,което обяснява напълно часовата разлика със закъснение спрямо трафика на данни от този телефон. Изводите на тази експертиза са относими и за двете СИМ- карти,които се ползват от подсъдимия към момента на деянието.

Назначените технически експертизи за обследване на телефона на пострадалата/ л.181 – л.192, т.5,ДП и л.195-л.205,т.5,ДП/ са идентични , като първата има „неофициален характер”според обясненото в хода на първоинстанционото съдебно следствие от вещите лица . Обосновано и правилно ,решаващият съд кредитира като относима и процесуално годна, втората техническа експертиза- безспорно същата е изготвена в съответствие с процесуалните правила , но от заключението на същата не се извежда информация ,пряко или косвено значима за предмета на доказване. Единственият правно релевантен факт ,установен от тази експертиза е това, че обследвания телефонен апарат,ползван от пострадалата, е силно увреден по механичен начин.

Веществените доказателствени средства,находящи се в т.6 от ДП – СД и хард диск -носители на информация, относно електронната карта за градския транспорт, ползвана от подсъдимия и видеозаписи от „Център за видео-наблюдение и управление на трафика“-Бургас и търговско дружество„Б“ ЕООД, са пряко относими към предмета на доказване. Тези доказателствени средства са ползвани при обследването и формирането на заключенията на съответните технически експертизи. Правилен и законосъобразен е изводът на решаващият съд , че приобщаването им към материалите по делото е станало по предвидения процесуален ред,което ги характеризира като годни доказателствени средства.

Резултатите от назначената техническа експертиза за обследване на телефона, ползван от подс. И. /т.7,ДП/, в това число и на двете СИМ-карти за него,са обективирани /свалени/ на хартиен носител. Именно на хартиен носител е пренесена информацията, съдържаща се в паметта на телефона и в електронните приложения, ползвани от подсъдимия чрез него.

Анализът на информацията ,свалена от телефона на подс. И. , безспорно установява,че активната страна в контакта с малолетната Н. на инкриминираната дата е точно подсъдимия. Той е активната страна при определяне на срещата с пострадалата, както и при обещанието да се пуши от уж притежаваните от него наргилета,вкл. и обещанието му да подари на Н. едно от тези наргилета. От заключението на тази експертиза се установява и активната кореспонденция, водена от подсъдимия с други лица ,веднага след деянието , в хода на която той споделя данни и факти ,които към момента не са известни в публичното и интернет пространство – споделя и коментира възрастта на пострадалата, нейното име и елементи ,свързани с изпълнителното деяние,които несъмнено са известни единствено на него/л.174-л.175,л.188-л.194,л.256-л.260,л.265-л.33,т.7,ДП/.

Видно от заключението на вещото лице – съдебен лекар, по назначената и изготвена съдебно - медицинска експертиза./л.3-л.6, т.5,ДП/, непосредствената причина за настъпилата смърт на Н. Й. е острата анемия, причинена от прерязване на вътрешната сънна артерия и обилната кръвозагуба. Нараняването,според вещото лице , е в дясната страна на шията, като почти напълно е прерязана вътрешната дясна сънна артерия. Вещото лице е категорично ,че нараняването е причинено от действието на остър едностранно режещ предмет – нож, с ширина на острието до мястото на проникването не повече от 10-12 мм. Нанасянето на удара е с посока от дясно на ляво. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд , вещото лице уточнява , че посоката е определена, гледано от страна на жертвата.дарът е нанесен с неголяма сила, като пострадалата и подсъдимия са в положение прави ,един срещу друг. Относно възприятията на пострадалата след нараняването, вещото лице излага мнение, че тя е възприемала в достатъчна степен при ясно съзнание случващото се с нея, възприемала е и наличната болка, но водещо в случая са били възприятията и,свързани с особеното психоемоционално състояние , в което същата е изпаднала. Заключението на съдебният лекар касателно механизма на нанасяне на удара, оръжието на убийството и характера на причинената рана,определена като прободно- прорезна е в пълна кореспонденция с находките,обективирани в Протокола за оглед на труп/л.5-л.6,т.1,ДП/ и фотоалбума към него/л.44-л.52,т.1,ДП/.

Изслушаната и приета ,в хода на първоинстанционното съдебно следствие, комплексна психиатрично – психологическа експертиза е категорична в извода си , че непълнолетния подсъдим към момента на осъществяване на деянието и след него е вменяем . Според вещите лица същият е могъл е да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на стореното. Вещите лица констатират ,че непълнолетния И. ов не страда от психиатрично заболяване.становяват диагноза „лека умствена изостаналост с минимално нарушение на поведението“. Обясняват характеристиките на тази диагноза - вродено душевно заболяване ,свързано със способности за абстрактно мислене и възможност на индивидите да образуват сложни понятия. Коефициента на интелигентнос,постигнат от непълнолетния подсъдим – 82 е граничен за нормално интелектуално ниво . Това постижение експертите обясняват с компенсаторните възможности на индивида , резултат от обучение, семейна и приятелска следа. Решаващият съд приема това становище на вещите лица за обосновано и реалистично като правилно отхвърля изразеното становище, че постижението може да се дължи на случайни попадения при теста „Р“ в неговата по – сложна част. От една страна теста като стандартен за този вид изследвания, е съобразен с възможност за налучкване , като тази възможност е сведена до минимум, а от друга страна становището на вещите лица по този въпрос, изразява само едно предположение. Вещите лица са формирали своите крайни изводи след проведен допълнителен вербален тест с подсъдимия , отчитащ наличния му прагматичен ,поради което въззивната инстанция намира, заключението им се базира на комплексно изследване. Вещите лица са категорични в извода си , че подсъдимия е усвоил и прагматично заучил механизмите за справяне в повечето житейски ситуации – правилно разграничава добро от зло и разбира причинно следствената връзка престъпление – наказание като заедно с това безпогрешно тълкува понятието „ вина“. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд , вещите лица уточняват , че от първоначалното диагностициране на подсъдимия, като лице с лека умствена изостаналост , към момента на провеждане на съдебното следствие /2018 година/, е наличен натрупан опит и знания, които правят поставената диагноза гранична с нормален интелект. Експертите допълват,че изчисляването на интелектуалния коефициент IQ, само по себе си ,не е достатъчно да бъде поставена каквато и да е диагноза. Именно за това изследването е комплексно, допълнено с данните от психиатричното интервю и без значение дали подсъдимия е граничен в нормата, дали е с лека умствена изостаналост, вменяемостта му категорично е налице. Решаващият съд обосновано и правилно приема и кредитира това писмено заключение , поради което на свой ред въззивната инстанция намира множеството възражения на защитата за невменяемост на подсъдимия, както и за достигнато от него интелектуално ниво, съответстващо на 10-12 годишно дете, за несъстоятелни и необосновани.

Проверяващата инстанция в хода на въззивното съдебно следствие допусна и назначи допълнителна комплексна тройна психолого- психиатрична експертиза със задача , след повторен преглед и повторно събеседване с непълнолетния подсъдим ,трите вещи лица,изготвили първоначалната експертиза,защитена от тях хода на първоинстанционното следствие ,да отговорят дали променят становището си по въпросите ,предмет на обсъждане от първоначалната експертиза ,относно вменяемостта на непълнолетния подсъдим И. И. ов към и след инкриминираната дата-20.08.2017 г. За изготвянето на допълнителната експертиза ,вещите лица следваше да съобразят свидетелските показания на училищния психолог А. П. /разпитана от ОС-Бургас след тяхното изслушване/ и представените и приложени по делото в хода на въззивното производство писмени доказателства- лично досие на ученика със специални потребности И. И. ов от ОУ”Н”-Бургас и прилежащи към него материали,именовани като „конструктивни дейности-И. ”,относими към работата му с училищния психолог.

Видно от писменото заключение на допълнителната експертиза/л.124- л.136,ВНОХД № 243/18г./,трите вещи лица не променят първоначалното си становище ,че непълнолетния подсъдим И. ов е с интелектуален потенциал, който е в диапазона на леката умствена изостаналост. Социалните му компетенции и функциониране не съответстват на нормите за календарната му възраст. Вещите лица са категорични ,че подс. И. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,както и че е способен правилно да възприема фактите ,които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Експертите считат ,че към момента на деянието подс. И. не е действал в състояние на афект,предизвикан от думи и ли действия на пострадалата Н. , а към момента на освидетелстването - не страда от разстройство на съзнанието ,което да изключва вменяемост и да пречи на провеждане на наказателното производство. Трите вещи лица са категорични ,че подс. И. има психологична и психиатрична годност при условията на неговото непълнолетие да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража” и евентуално наказание „лишаване от свобода”в в съответно за възрастта му пенитенциално заведение. В съдебно заседание , експертът- психиатър и двамата клинични психолози,дават допълнителни обяснения ,че както по старата стандартизация ,ката и по използваната от тях най- нова такава, подс. И. е лице с лека умствена изостаналост ,съответна на умствено развитие на дете между 9. години. Лицата с лека умствена изостаналост , особено непълнолетните ,които са в незряла възраст ,според вещото лице- психиатър са по- лесно манипулируеми от други лица ,ползващи се с авторитет.

Заключението на допълнителната тройна комплексна психолого- психиатрична експертиза като компетентно ,обективно и неоспорено от страните се кредитира изцяло от въззивната инстанция. Същото е ,подробно ,ясно и изчерпателно , а въззивният съд няма основания да се съмнява в експертизата и дългогодишния професионален опит на специалистите по психиатрия и клинична психология ,както и няма основания да се съмнява в тяхната обективност ,коректност и безпристрастност .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Събраните и проверени в хода на наказателното производство- досъдебно и съдебно доказателства ,обсъдени по отделно и в съвкупност, категорично и несъмнено сочат непълнолетния подсъдим И. И. ов като автор на вмененото му тежко умишлено престъпление от общ характер. Безспорно е установено по делото ,че именно И. ов на инкриминираната дата умишлено е умъртвил малолетната Н. Л. Й. / ЕГН **********/, на 11 години от гр. Б.,. Безспорно е ,че умъртвяването е извършено чрез нанасяне на прободнопрорезна рана с нож в дясната страна на шията на пострадалата , като с това действие почти напълно е прерязана вътрешната дясна сънна артерия. Това нараняване е довело до остра анемия- състояние,което се определя от вещото лице-съдебен лекар като несъвместимо с живота. Механизмът на о съществяване на престъпното деяние е безспорно изяснен - в този смисъл кредитираните от двете съдебни инстанции обяснения на подс. И. ,дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по съответния процесуален ред са в кореспонденция с обективните находки ,подробно описани в протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед и аутопсия на труп и фотоалбумите към тях. Еднопосочни с тези обяснения са и заключенията на вещите лица по СМЕ и ДНК-експертизите. Характерът на нараняването,получено от пострадалата и определено от вещото лице- съдебен лекар като прободно- прорезна рана , е онагледено най- вече от приложените към фотоалбума на огледа и аутопсията на труп ,3 брой снимки /л.46,т.1,ДП/. Безспорно и категорично е,че ударът е нанесен от подс. И. с неголяма сила, с проникване на оръжието на престъплението в мека тъкан на тялото. Както правилно и обосновано приема решаващият съд в контролирания съдебен акт , нараняването на малолетната Н. е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт,която е била неминуема. Беспорно са изяснени времето и мястото на осъществяване на престъпното деяние -20.08.2017г., около 17.10 часа, в гр. Б., к-с „М“ ,бл.. вх.“.“ ,в асансьорната кабина. За несъмненото изясняване на часа на осъществяване на деянието допринася съвкупният анализ на свидетелските показания на живущите във вх.”Б” на бл.108 свидетели ,които са в кореспонденция с обясненията на подсъдимия и със заключенията на вещото лице по изготвените технически експертизи,с предмет анализ на видеонаблюдението и на електронния трафик от и към телефоните на пострадалата и подсъдимия.

Проверяващата инстанция споделя изводите на решаващият съд, че деянието е осъществено от подсъдимия. Несъмнено е доказано , че именно непълнолетния И. Д. И., /ЕГН **********/ на инкриминираната дата умъртвява малолетната Н. В мотивите по- горе настоящият съд навежда подробни аргументи защо изключва напълно присъствието на трето лице в асансьорната кабина на инкриминираните е дата и час. . Деянието безспорно е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Основание за този извод дават безпротиворечивите и еднопосочни преки и косвени доказателства,събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие. Именно до този извод води съвкупният анализ на свидетелските показания ,експертните заключения и обективните находки-оръжието на престъплението и намерените по него биологични следи на подсъдимия и жертвата, биологичните следи от кръвта на жертвата върху дрехите на подсъдимия,които са в кореспонденция с кредитираните от двете съдебни инстанции обяснения на подсъдимия от досъдебната фаза на процеса.

От субективна страна деянието е извършено виновно – налице е осъществено умишлено престъпление с форма на вина пряк умисъл- аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.2 НК. Анализът на свидетелските показания на малолетните свидетели ,познавали жертвата , а част от тях - и подсъдимия ,сочи еднопосочно и безпротиворечиво ,че в дните и месеците преди престъплението , поведението на подсъдимия се характеризира с упорито търсене на връзки с момичета в социалната мрежа и извън нея, като тези връзки в съзнанието му са били обусловени от сексуални желания и търсене на интимен контакт. Дълго и упорито преследваната цел- да осъществи контакт с момиче, в лицето на пострадалата , обаче прераства в негодувание и неудовлетвореност,предвид наличния категоричен отказ от страна на малолетната Н. за всякаква интимност с подсъдимия. Последващите действия на подс. И. са в резултат на взетото от него съзнателно решение „да я накаже“, заради това нейно отношение и поведение. В съзнанието на непълнолетния му се формира представа за вида на това наказание, като крайна мярка, имаща категоричен и пряко целен резултат- –умъртвяване на пострадалата. Подсъдимият несъмнено е искал настъпването на обществено опасните последици като целен и пряк резултат от неговите действия – пробождане на пострадалата в областта на шията с предварително взетия от дома му и носен в чантата му кухненски нож. Не би могло да се твърди, че осъществявайки деянието в този порядък и механизъм , подсъдимият е имал за цел да прободе пострадалата точно на това място – да засегне жизненоважен кръвоносен съд ,какъвто безспорно е сънната артерия,но общите му познания и наличен социален опит за анатомията на човешкото тяло, са на такова ниво и обем, за да му дават възможност да разбира и съзнава , че всяко нараняване, с годно за целта оръжие в областта на шията на човек, е опасно и годно да го умъртви. Подсъдимият съзнателно се е снабдил предварително с оръжието на престъплението с ясната представа, че няма да го ползва за обичайното му битово предназначение. Независимо , че е непълнолетен и с лека форма на умствена изостаналост, подс. И. несъмнено е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си,т к.. леката му умствена изостаналост се отнася до сложни, абстрактни логически конструкции и не засяга основни житейски и морални понятия. Подсъдимият,според категоричните оценки на вещите лица с доказана експертиза в областта на психиатрията и клиничната психология, е ясно ориентиран в понятийно отношение за добро и зло, разбира причинно - следствената връзка на думите „престъпление” и „наказание” и безпогрешно тълкува понятието „ вина“. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на деяния, засягащи телесната неприкосновеност и човешкия живот, както и обстоятелството, че това човешко благо е защитено от закона. Механизмът на осъществяване на престъплението е опростен и не е функция на сложна абстрактна мисловна дейност. Предвид изложеното ,е несъстоятелно становището на защитата,развито както пред първата ,така и пред въззивната инстанция , че подсъдимия не е годен да носи наказателна отговорност, поради обременения му интелект. Изпълнителното деяние е осъществено, чрез един единствен удар в абсолютно незащитена, жизненоважна част на тялото на жертват като е използвано оръжие с безусловна годност да умъртви жертватадарът е нанесен неочаквано за пострадалата ,което пък я е лишило всячески от възможност за евентуална защита. Прекият умисъл за осъществяване на деянието се извежда и от обстоятелството, че престъплението е извършено на място , което ограничава до минимум възможността на жертвата да се окаже помощ. Подсъдимият е осъзнавал тези факти, , което пък го е улеснило в осъществяване на целения престъпен вредоносен резултат.

По отношение на квалифициращите обстоятелства ,дали основание на ОП-Бургас да характеризира във внесения за разглеждане в ОС-Бургас обвинителен акт, престъпното деяние като престъпление по чл.116 от НК, проверяващата инстанция споделя изцяло правните изводи на контролирания съд. Въззивната инстанция намира ,че анализа на доказателствената съвкупност не сочи на извод ,че убийството на малолетната Н. е осъществено с „особена жестокост” по смисъла на чл.116, ал.1, т.6 пр. последно от НК.. Съдебната практика е изградила категорично отношение към правната същност на това квалифициращо обстоятелство , определяйки го като качество и характеристика на дееца, което се изявява в начина,механизма и използваните средства при осъществяване на престъплението. Събраните и проверени доказателства,несъмнено не сочат на извод, че подсъдимия е жесток и садистичен човек като характер и природа. Напротив-свидетелските показания са еднопосочни и последователни в защита на тезата ,че непълнолетния И. ов никога не е проявявал агресивност, жестокост, отмъстителност или гняв към околните, дори да са го провокирали. Свидетелите еднопосочно го определят като отзивчив и състрадателен по характер млад човек. Не без значение е и обстоятелството ,че изпълнителното деяние се характеризира с един единствен удар, определен от вещото лице- съдебен лекар като такъв без значителна сила. Способът на нанасяне на удара сочи на просто осъществяване – без допълнителни движения в раневия канал ,без допълнителен натиск . Обективните находки категорично сочат,че подсъдимият не е упорствал в осъществяване на целения резултат. Манифестираното безразличие и безхаберие към пострадалата, оставена ранена,безпомощна и кървяща в асансьорната кабина, не може само по себе си да се приеме за обстоятелство, характеризиращо деянието, като такова,осъществено с особена жестокост. В този смисъл обосновано, законосъобразно и правилно ,решаващият съд е приел,че подсъдимия не е виновен в осъществяване на убийство с „особена жестокост” и е оправдал подсъдимия И. за квалифициращото обстоятелство по чл.116 ,ал.1 ,т.6 ,пр. последно от НК.

Въззивната инстанция споделя изцяло становището на контролирания съд и на свой намира за категорично установено, че малолетната възраст на пострадалата е била известна на подсъдимия, преди да осъществи деянието. Той е бил на ясно, че Н. Й. е на 11 години и това обстоятелство се е съзнавало от него , когато е предприел действия по умъртвяване на жертвата. В този смисъл са еднопосочните с неговите обяснения свидетелски показания на част от разпитаните малолетни свидетели както и заключението на съдебно- техническата експертиза ,обследвала електронната комуникация чрез мобилните приложения/ най- вече чрез „В“/ от и към телефона на подс. И. . Предвид изложеното ,споделяйки становището на решаващия съд,въззивната инстанция приема, че е налице съставомерния квалифициран признак по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.2 НК.

За да е налице квалификацията „по особено мъчителен за жертвата начин“, се изисква като пряка последица от деянието ,жертвата да е преживяла извънредни,непосилни или тежки и продължителни предсмъртни мъки по характеристика,обем и времетраене. Независимо, че способа на умъртвяване не разкрива множество наранявания- нанесен е един единствен удар с нож ,който не разкрива значителна сила на нанасяне, малолетната пострадала,безспорно е имала възможност и време, да разбира и съзнава какво се случва с нея и какво я очаква сама и смъртоносно ранена в изолираната асансьорна кабина. Болката от нараняването и видимите последици ,изразяващи се в обилно кръвотечение ,несъмнено са придружени с психически страдания за пострадалата в една по -висока степен от характерните този тип убийства /с хладно оръжие/. Този извод се налага както от твърде ниската възраст на пострадалата- 11 годишно дете , така и от обстоятелството ,че това пострадало дете осъзнава факта ,че е изоставено в едно междуетажно пространство ,където има малки шансове да бъде намереножасът, който пострадалата Н. , несъмнено е изпитала , е резултат както от твърде ниската и възраст и житейски опит ,така е свързан и с мястото , където е извършено престъплението. Пострадалата е съзнавала, че няма никаква възможност да се обади/вече е без мобилен телефон/ и да получи помощ. Това осъзнаване на безнадеждността на ситуацията, несъмнено способства за мъчителност на изживяванията ,които са продължили известен период от време. Изложеното е осъзнавано от подсъдимия,който е наясно с безизходната ситуация,в която „зарязва“ смъртно наранената Н. Й. Той е видял агонията на жертвата и е чувал предсмъртните и викове,напускайки вход“.“ на бл..,което пък всячески говори за ясното му съзнание , че пострадалата страда изключително . Безспорно подс. И. съзнава и обстоятелството ,че изоставяйки смъртно ранената Н. в асансьорната кабина ,без телефон ,той категорично я обрича на смърт,лишавайки я от всякаква възможност да получи помощ. Изложеното мотивира въззивната инстанция да сподели изцяло изводът на решаващия съд за наличието на съставомерен квалифициран признак по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 – особено мъчителен за убитата начин.

В контекста на гореизложеното , законосъобразно и обосновано, решаващият съд в атакувания съдебен акт , признава непълнолетния подсъдим И. Д. И., роден на . г. в гр. Б.,понастоящем в поправителен дом за непълнолетни, за виновен за това, че на 20.08.2017 г., около 17.10 часа, в гр. Б., ж.к. „М“, блок ., в асансьорната кабина на вход „.“, умишлено е умъртвил малолетната Н. Л. Й. – на 11 години, чрез нанасяне на удар с нож, в областта на дясната част на врата и прерязване на сънната артерия, довело до остра кръвозагуба и анемия, като деянието е извършено срещу малолетно лице и по особено мъчителен за убитата начин, като подсъдимият макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. второ и т. 6, пр. второ вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК.

Пред въззивната инстанция не се навеждат доводи от страна на защитата за преквалификация на престъпната деятелност на подсъдимия И. в такава по смисъла на чл. 124 от НК ,но доколкото този съд има и контролна функция ,следва да се произнесе по изводите на решаващия съд в този смисъл. Правилно и обосновано, в атакуваният съдебен акт , първоинстанционния съд защитава позиция за липсата на доказателства ,които да подкрепя тезата на защитата за квалифициране на престъплението по чл.124 НК. Анализът на доказателствата категорично сочи на действия на подсъдимия ,които от субективна страна да разколебават категоричния извод за пряк умисъл при осъществяване на убийството. Въззивната инстанция на свой ред категорично изключва от субективна страна поведение ,което да се свърже с непредпазливост като форма на вината. Последователните действия на подсъдимия, подробно обследвани и коментирани на фона на събраните и проверени доказателства по- горе в мотивите , категорично изключват извод за непредпазливо виновно поведение.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

Правилно и обосновано ,при отмерване на наказанието на непълнолетния подсъдим И. ов ,решаващият съд се ръководи както от специалните изисквания визирани в нормата на чл.60 НК, така и от общите положения ,посочени в чл.36 от НК. Безспорно тук основната отлика е ,че престъплението е свързано с две деца– пострадалата е малолетна ,а извършителя на тежкото умишлено престъпление от общ характер- непълнолетен. Както обосновано приема в атакуваният съдебен акт решаващия съд обстоятелството ,че „дете е убило дете“ налага особено внимателна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,съобразени в контекста на изискванията на специалната и генерална превенция.

Като законосъобразен и правилен се преценява от проверяващата инстанция изводът на контролирания съд ,че не се налице доказателства ,които да сочат на приложение на разпоредбата на чл. 55 ,ал.1 от НК при отмерване на наказанието на подс. И. . Безспорно е,че не са налице мноногробойни или пък изключително смекчаващо вината обстоятелство. Вярно е ,че доказателствената съвкупност сочи на множество смекчаващи вината обстоятелства ,отчетени и съобразени от първоинстанционния съд при определяне на наказанието ,но те правилно не са възприети като многобройни такива. Несъмнено като смекчаващи вината обстоятелства следва да се съобразят чистото съдебно минало на непълнолетния подсъдим както и обстоятелството ,че към момента на деянието,същия криминални регистрации или каквито и да били противообществени прояви. Гласните и писмени доказателства , анализирани поотделно и в съвкупност характеризират подсъдимия като положителна личност – дружелюбен, състрадателен,добронамерен и отзивчив. Тези оценки и характеристики ведно с честото съдебно минало на подс. И. , обосновано и правилно, са отчетени от решаващият съд като смекчаващи вината обстоятелства. Въззивната инстанция споделя този извод и на свой ред приема ,че непълнолетния подсъдим И. ов несъмнено не е лице с висока степен на обществена опасност.

Споделя се от проверяващата инстанция и констатацията на решаващия съд за наличие не на искрено разкаяние и съжаление от страна на подсъдимия , а само за формално такова , което обстоятелство пък правилно и обосновано не е отчетено като смекчаващо вината при отмерване на наказанието.

Като отегчаващи вината обстоятелства,обосновано и правилно ,са отчетени от решаващият съд както лекотата ,с която подс. И. взема решение за извършване на убийство с предварително подготвения кухненски нож и пристъпва към неговото изпълнение,така и демонстрираното превъзходство и безразличие към страданията и мъките на пострадалото момиче. Стенанията на окървавената и изпаднала в безпомощно състояние в асансьорната кабина Н. Й. не са били достатъчни за да предизвикат у подсъдимия чувство за състрадание –напротив ,с хладнокръвно безразличие ,чувайки виковете на Н. подсъдимия слиза по стълбите ,изхвърля оръжието на престъплението и се отдалечава от местопрестъплението. Това безразличие , ведно с изоставянето на смъртно ранената Н. в едно сравнително изолирано пространство- в асансьорната кабина на шестия етаж на вх.“Б“ и прибирането на нейния мобилен телефон,всякак сочат на целенасочено поведение от страна на подсъдимия, да лиши пострадалата от възможност да получи помощ и да оцелее. Правилно и обосновано, това поведение на подсъдимия ,демонстрирано непосредствено след осъществяване на престъпното деяние,се отчита като отегчаващо вината му обстоятелство ,еманация на демонстрираното от него абсолютно незачитане на човешкият живот като изконна ценност. Правилно е съобразено и отчетено в този порядък и обстоятелството ,че пострадалата Н. по никакъв начин не е предизвикала с действията си подсъдимия за осъществяване на деянието.

Осъщественото престъпно деяние безспорно сочи на висока степен на обществена опасност- несъмнено буди особено безпокойство обстоятелството ,че се касае за убийство на дете ,извършено от дете. Отмереното наказание, освен справедливо и обективно ,следва да даде ясен отговор на възникналите в общественото пространство въпроси и да очертае категоричната обществена непримиримост с подобен род агресия, демонстрирана от деца спрямо деца.

Към момента на осъществяване на деянието ,подс. И. И. е на 15 години. При отмерване на наказанието, решаващият съд е съобразил този факт и правилно е приложил законовата редукция по реда на чл.63, ал.1 ,т.1 НК - за престъплението с правна квалификация по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 2-ро и и т. 6, пр.2-ро вр. чл. 115 НК законодателят е предвидил алтернативно наказанията „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години , „доживотен затвор“ и “доживотен затвор без замяна“.

Решаващият съд в оспорваният съдебен акт ,обосновано и правилно приема ,че следва да определи наказанието на 15 годишния подсъдим И. ов при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства като му наложи редуцирано наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода“. Несъответен и неправилен е ,според проверяващата инстанция , изводът на контролирания съд ,че това редуцирано наказание е съответно на наказанието,което съда счита за относимо - „доживотен затвор без замяна“. Според проверяващата инстанция справедливо и съответно на престъпната деятелност на подс. И. е наказанието „доживотен затвор“,което също попада в законовата редукция по чл. 63,ал.1,т.1 от НК,съответна на престъпление, осъществено от лице ,което не е навършило 16 години. В този смисъл,наказанието на непълнолетния подсъдим И. ов следва да се определи в законовите рамки от 3 до 10 години „лишаване от свобода“.

Законосъобразно и обосновано ,решаващият съд е отмерил за подс. И. наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ ГОДИНИ. Безспорно този размер на наказанието е съответен на извода за наличие на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства от една страна и за безспорен превес на отегчаващите такива-от друга страна. Този размер е в рамките на година и половина над средния размер ,визиран в материалната норма и съответства на характера и тежестта на осъщественото престъпно деяние. Така отмереното наказание е подходящо и справедливо за осъществяване целите на специалната превенция на закона ,свързани най- вече с поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Така отмереното наказание като обективно и справедливо ще изиграе и своя превантивно-възпиращ ефект за всички членове на обществото ,с което ще се реализират в достатъчна степен целите на генералната превенция. Справедливо отмереното наказание би било ясен и категоричен сигнал към обществеността за неприемливостта и непримиримостта към този вид престъпна деятелност ,особено в случаите на непредизвикана агресия ,на дете спрямо дете.

Правилно и законосъобразно ,прилагайки разпоредбата на чл. 191, ал.2 от ЗИНЗС,решаващият съд е постановил наложеното наказание от осем години „лишаване от свобода“ , подс. И. Д. И. да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.

Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 59,ал.1 от НК и от така отмереното наказание от 8 години „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което под. И. е задържан под стража, считано от 22.08.2017 г. като е отчетено и 24-часовото задържане по ЗМВР.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА И РАЗМЕРА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В производството е приет за съвместно разглеждане предявеният от М. Н. С.– майка и законен наследник на малолетната пострадала Н. Й. , граждански иск за неимуществени вреди , резултат от престъпното деяние, срещу подсъдимия, в размер на 200 000 лева,ведно със законната лихва ,считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Претендира се обезвреда на претърпените от гражданският ищец С. болки и страдания във връзка със смъртта на малолетната и дъщеря .

Обосновано и правилно решаващият съд ,съобразявайки наличната пряка причинна връзка между престъпното деяние,осъществено от действията на подсъдимия И. настъпилия вредоносен резултат,е счел гражданския иск за неимуществени вреди за основателен. Константна е съдебната практика ,когато се присъжда обезвреда на родител ,преживял болката от настъпилата смърт на негово дете. В този случай се касае за присъждане на обезвреда за една майка ,която преживява смъртта на 11- годишното си единствено дете. Безспорно е доказана много близката връзка на пострадалата Н. с нейната майка както и хармоничните отношения между двете- С. сама отглежда детето си ,след развода и с бащата на Н. Много тежко гражданският ищец С. приема вестта за насилствената смърт на дъщеря си,в лицето на която тя въплъщава смисъла на собствения си живот. Загубата на единственото си дете С. посреща с психически и емоционален срив,който не е преодолян и към момента на развитие на въззивното производство. Безспорно пострадалата следва да бъде обезщетена за понесените и продължаващи в бъдеще мъки и страдания по загиналото си дете. Претендираният размер на обезвредата от 200 000 лева се преценява и от въззивната инстанция като прекомерен,предвид ниската възраст на пострадалия- присъждането на обезщетение в този размер би поставило подсъдимия в изключително затруднено положение в бъдеще, след изтърпяване на наказанието. В този смисъл апелативният съд споделя извода на първоинстанционния за присъждане на обезвреда в размер от 150 00о лева.

В съответствие с гореизложеното ,правилно и законосъобразно,на осн. чл. 45 от ЗЗД , подсъдимия И. Д. И. е осъден да заплати на пострадалата М. Н. С., сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на нейната 11- годишна дъщеря Н. Л. Й. , като за разликата над присъдената сума ,до претендираната такава от 200 000 лева- законосъобразно и обосновано ,решаващият съд е отхвърлил гражданския иск като недоказан. Законосъобразно ,подс. И. И. ов е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди . Правилно е определен размера на ДТ- 6000 (шест хиляди) лева.

Въззивната инстанция констатира ,че гражданският иск за неимуществени вреди е предявен /л.39-л.41,НОХД № 255/18 г./ и приет за съвместно разглеждане/л.43,НОХД№255/18 г./ ведно с акцесорен иск за присъждане на законната лихва,считано от датата на увреждането- 20.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. По искането за присъждане на законната лихва ,решаващият съд не се е произнесъл и няма присъждане на законна лихва върху сумата от 150 000 лева по присъденото обезщетение в атакуваната присъда. Няма въззивна жалба от страна на гражданския ищец С. , лично или чрез нейния повереник-адвокат Н. от БАК. Няма протест на прокурора против постановената първоинстанционна присъда- въззивното производство е образувано единствено по жалба на подсъдимия И. ,депозирана чрез служебния му защитник-адвокат С. И. ов от БАК. В този смисъл въззивната инстанция не дължи произнасяне по констатирания пропуск на контролирания първоинстанционен съдебен акт- неприсъдена законна на присъдената обезвреда в размер на 150 000 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид признаването на подсъдимия за виновен и постановяването на осъдителна присъда спрямо него,законосъобразно и правилно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест са възложени направените по делото разноски. Правилно подс. И. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 6055.84 лева,дължима по сметката на ОД на МВР гр. Б. за възнаграждения на вещи лица от ДП и сумата от 1097.64 лева по сметка на Окръжен съд Бургас,Бюджет на съдебната власт , представляваща възнаграждение на вещи лица и пътни разноски на същите,направени в хода на първоинстанционното производство.

Възивната инстанция назначи ,изслуша и прие допълнителна тройна психолого- психиатрична експертиза ,разноските за която следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Същият следва да се осъди за даплати по сметката на АС-Бургас,Бюджет на съдебната власт сумата от 1249.26 лева.

Възражението на защитата на подс. И. ,направено във въззивната жалба за завишен размер на възложените в тежест на подсъдимия разноски- за възнаграждения на вещите лица и пътни разноски,проверяващата инстанция намира за неоснователни. Размерът на разноските е правилно математически изчислен въз основана на приложените по делото разходни документи ,поради което възражението се преценява като несъстоятелно.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Законосъобразно и правилно ,с атакувания съдебен акт, решаващият съд ,се произнася и по веществените доказателства. Правилно е постановено ,след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства, както следва:

-        Един брой счупен мобилен телефон, марка „S.“, черен на цвят, модел SM-G925F (.), IMEI № 3* и сериен № R* ведно със СИМ карта с тел. № 0* производствен № на нано СИМ-карта на мобилен оператор „T.” – 8. – да се върне на родителя и законен наследник на пострадалата – М. Н. С., ЕГН **********;

-        Един брой черна кожена раница ,със сребристи капси отпред, с два предни и два странични джоба, със съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД, а именно: шишенце с надпис „R.“, един брой запалка „К“ – цветна, 1 пакетче с фиби черни за коса, 2 броя ластик за коса - зелен и сив, 1 брой бяла салфетка с кафеникаво зацапване, 1 брой капачка зелена и 2 броя ключове секретни, една найлонова торбичка с един брой кутия черно-бяла, с неизвестно устройство в нея, кабел USB, карта памет, гаранционна карта, 2 броя накрайници, бял пластмасов накрайник в найлон, малка кутийка, кафеникава с надпис „L.“, монета от 5 стотинки, голямо портмоне гумено, бяло, с монети в него на обща стойност 2.90 лева, 1 брой слушалки за телефон /бели на цвят/, пакетче отворено ежедневни дамски превръзки с три броя в тях, 1 брой парфюм с надпис „V.“, 4 броя пълни кибритени кутии и една празна опаковка от кибритена кутия, 1 брой мундщук за цигара / безцветен/, 1 брой бяла салфетка, зацапана с кафеникави петна -да се върнат на родителя и законен наследник на пострадалата – М. Н. С., ЕГН **********;

-        Един брой кутия на мобилен телефон марка „S.“ G. S6 edge , IMEI .; S/N. -да се върне на родителя и законен наследник на пострадалата – М. Н. С., ЕГН **********;

-        Един брой мръсно бял потник на черни вертикални елементи; един брой бял сутиен; един брой тъмносини къси панталони с 4 копчета отпред; един брой черни бикини- да се върнат на майката и законен наследник на пострадалата – М. Н. С., ЕГН **********;

-        Един брой черен мобилен апарат марка „L.” с IMEI . и IMEI ., ведно със СИМ карта с тел. № 0* и със СИМ карта с тел. № 0* с производствени номера на картите, както следва: на мобилен оператор T. с № 8* и на мобилен оператор МТел с № 8*-да се върнат на подсъдимия И. Д. И., ЕГН **********;

-        Един чифт мъжки чехли с № 42, с 2 презрамки на кръст и надпис на подметката „D.“ - да се върнат на подсъдимия И. , ЕГН **********;

-        Един брой черна бейзболна шапка с надпис „P.“, 1 брой зелена тениска с маскировъчна шарка и 1 брой шорти с английския флаг - да се върнат на подсъдимия И. Д. И., ЕГН **********;

-        Един брой синя празна опаковка от презерватив с надпис „D.“ – стикер за ВД № А* един брой бяла кърпичка – стикер за ВД № А* един брой бяла кърпичка с червеникаво зацапване – стикер за ВД № А* четири броя бели кърпички – стикер за ВД № А* един брой презерватив с леко кафеникаво зацапване – стикер за ВД № А* един брой презерватив – стикер за ВД № А* три броя угарки от цигари (фаса) V., двете със сини надписи, а третата – със сребрист надпис – стикер за ВД № А* да се унищожат като вещи без стойност.

Законосъобразно, в контролираният съдебен акт ,на осн. чл.53 ал.1 б.“а“ НК, решаващият съд е отнел в полза на Държавата един брой нож с черна дръжка и метално острие, с обща дължина 20,5 см, дължина на дръжката - 11 см. Несъмнено това веществено доказателство е послужило за осъществяване на умишленото убийство ,т. е. като средство за осъществяване на престъплението ,кухненския нож,послужил за убийството на Н. Й. ,правилно е конфискуван в полза на държавата. Правилно е постановено , след влизане на присъдата в сила,ножа да се унищожи като вещ без стойност.

Въззивнта инстанция ,при служебната си проверка досежно спазването на процесуалните правила от решаващият съд в хода на първоинстанционното производство ,констатира допуснато нарушение на разпоредбата на чл.390,ал.2 от НПК ,която има императивен характер. Видно от писмо с изх. №337/18.01.2019 г. на ОС-Бургас ,тримата съдебни заседатели ,членове на разширения съдебен състав ,разгледал НОХД № 255/18 г. и постановил атакуваната присъда,предмет на настоящия въззивен контрол,по образование ,занятие и професия са както следва:магистър-икономист и магистър по право ,служител в Община Бургас –заседател Д. К. С. ;магистър по международен туризъм и управител на заведение -заседател Д. Д. и магистър- педагог ,работещ като учител по немски език -заседател Я. Г. /л.123,ВНОХД № 243/18г./. Изложеното сочи, че само един от тримата заседатели отговаря на изискването на чл.390,ал.2 от НПК – единствено заседател Г. е учител. Вярно е ,че Глава 30-та от НПК въвежда особени правила при разглеждане и решаване на дела с непълнолетни подсъдими ,но нарушението на императивното правило по чл. 390,ал.2 от НПК ,само по себе си автоматично не води до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд ,което да е от категорията на абсолютните. Напротив ,за да е налице съществено нарушение на процесуалните правила е необходимо ,това допуснато от ОС-Бургас процесуално нарушение,да е довело до ограничаване или до нарушаване на правото на защита на непълнолетния подсъдим И. ов. Такова нарушаване на правото на защита не се констатира от страна на въззивната инстанция. Правото на защита на непълнолетния подсъдим е охранено в пълното както на ДП,така и в хода на първоинстанционното производство чрез участието на служебен защитник ,осигуряващо пълноценното и активно участие на непълнолетния И. ов в задаването на въпроси и отправянето на възражения при изграждането и отстояването на формираната защитна позиция. На свой ред въззивната инстанция чрез провеждане на съдебно следствие ,осигури възможност на защитата на непълнолетния И. ов да реализира исканията си за попълване на доказателствената съвкупност. Подсъдимият И. ов безспорно не е бил лишен от справедлив съдебен процес ,при категоричната липса на доказателства за нарушено право на защита както и за данни ,аргументиращи наличен незаконен състав поради допуснати предубеденост ,пристрастност или заинтересованост от страна на двамата съдебни заседатели ,които не са по професия ,образование или занятие учители или възпитатели. Нормата на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС е спазена и на непълнолетния е осигурен справедлив съдебен процес-не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,ал.1,т.1 от НПК,въпреки нарушението на чл.390,ал.2 от НПК предписваща императивно какви по професия да са съдебните заседатели по дела с непълнолетни подсъдими.

Въззивната инстанция намира ,че въпреки допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 390,ал.2 от НПК от страна на ОС-Бургас и участието в разширения съдебен състав на двама съдебни заседатели ,които не са учители или възпитатели по образование или занятие,делото е разгледано и решено от законен съдебен състав. Освен двамата съдии,в разширения 5-членен състав участва един съдебен заседател ,който по образование и професия е учител от една страна, а от друга -двамата съдебни заседатели ,които не са учители или възпитатели са с висок образователен ценз-и двамата са с висше образование и магистърска степен , а единия от заседателите е с две магистърски степени ,едната от които е магистърска степен по право. Изложеното сочи ,че разширения 5-членен съдебен състав, независимо от обстоятелството , че двама от заседателите не са по образование или занятие учители или възпитатели, е с много висок образователен ценз като от значение е и обстоятелството ,че един от заседателите е магистър по право. Този съдебен състав е осигурил и способствал с процесуалната си дейност непълнолетния подсъдим И. ов да упражни в пълнота правото си на защита и с това е постигната специалната цел на чл. 60 от НК, която предвижда,че наказанието на непълнолетните се налага с цел те да бъдат превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.338 вр. с чл.334,т.6 от НПК,Апелативният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №220/20.09.2018 г.,постановена по НОХД № 255/2018 г. по описа на Окръжен съд –Бургас.

ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И. ,ЕГН **********,да заплати по сметката на АС-Бургас,бюджет на съдебната власт ,направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1249,26/хиляда двеста четиридесет и девет лева и 26 стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

на подсъдимия за коментиранот