Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№      50/09.                                                  .05.2019 год.                                     гр.Бургас                                         

 

                            В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

                                                       

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                       наказателно отделение                                                                                        

На осемнадесети март                                                           2019 година

в публично заседание в  следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ 

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ЧИЛИКОВА

                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА                         

Секретар: Петя Ефтимова

Прокурор: Георги Ханджиев

Като разгледа докладваното от съдия Синков

ВНОХ дело № 34 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №231/28.09.2018г. по НОХД №680/18г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Мариан Т. Ч. за виновен в това,че на 09.03.2018г. в гр. Б., ж.к.“Л“, бл.., вх.., ет.., ап.л., умишлено умъртвил майка си Б. , като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т.3 и т.6, вр. чл. 115 от НК, във вр. с чл. 373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на единадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Постановено било приспадане при изпълнение на наказанието, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, на времето, през което подсъдимия Ч. е бил задържан на основание ЗМВР и с мярка за неотклонение "задържане под стража“.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото в досъдебната му фаза разноски за експертизи.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

Недоволни от присъдата останали подсъдимият Ч. служебният му защитник адв. М. , които с подадена от защитника въззивна жалба молят за изменение на присъдата чрез намаляване на наложеното наказание от единадесет на десет години лишаване от свобода. Считат наказанието за несправедливо завишено, тъй като при определянето му съдът не е съобразил поведението на жертвата, която с честата употреба на алкохол и постоянното желание да контролира живота на сина си е натрупала у него отношението, което е ескалирало необратимо на инкриминираната дата. Не е съобразено и конкретното психическо състояние на подсъдимия, характеризиращо се във фаталния момент с гняв, яд и объркване, невъзможност да прецени обективно реалната обстановка.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от защитника и подсъдимия, който изразява желание да се прибере у дома и безразличие към смъртта на майка си.

Представителят на А. п. намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваната с нея присъда – за правилна, обоснована и законосъобразна, като предлага да бъде потвърдена. Правната квалификация е правилно определена, изяснен е механизма на извършване на деянието и мотивите на извършителя, обсъдена е личността му, поведението му в обществото и семейството. Наказанието е правилно определено, близо до минималния размер. Не са налице основания за приложение на чл.55 НК.

След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните доказателства, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, въззивният съд намери следното:

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Това е станало след като изрично са му били разяснени от съда правата му в това производство и значението на неговото самопризнание.

В изпълнение на проведената процедура, първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в обвинителния акт и потвърдено в самопризнанието на подсъдимия, след обективен и пълен анализ на подкрепящите го доказателства.становено е, че подсъдимият М. Т. Ч. е роден през …г., има висше образование, не е женен, не работи, в последните 3-4 години е бил на издръжка на своите родители Б. и Т. Ч. , с които живеел в гр. Б. к.с. „Л“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..

На 09.03.2018 г., подсъдимият бил в апартамента само с майка си, а баща му бил отишъл до кв. „К“, където имал пчелин. Следобеда на същият ден, М. тренирал на лостовете , след което се прибрал в апартамента и започнал да си приготвя храна. Тогава майка му излязла от хола и започнала да му говори нещо, което силно го подразнило, а после отново се прибрала обратно в стаята. Малко след това, М. Ч. влязъл в хола на апартамента, където майка му лежала на дивана. Започнал да я удря с ръце, затискал с ръка устата й, хванал я за гърлото, като я стискал с двете си ръце. В един момент, докато стискал с ръце шията на майка си, подсъдимият Ч. усетил, че тялото й се отпуснало и разбрал, че е настъпила смъртта й. Известно време след това позвънил на телефон 160, като автоматично бил прехвърлен на спешен телефон 112.

На оператора в център 112 казал, че с майка му е станал инцидент и тя е починала. Съобщил също, че с нея са имали кавга, след което я бил бутнал. Незабавно операторът на телефон 112 се свързал с дежурния в полицията и изпратил екип на Спешна медицинска помощ.

На местопроизшествието пристигнал полицейски автопатрул от Пето РУ на МВР гр. Б..

Подсъдимият останал в апартамента до идването на полицай Д. Т. и екип от ЦСМП. Лекарят от медицинския екип констатирал смъртта на Б. Ч. , намерена лежаща на дивана в хола.

На полицай Т. , подсъдимият Ч. заявил, че между него и майка му е възникнал скандал, който прераснал в саморазправа. Твърдял, че й бил нанесъл няколко удара с ръце, повалил я на земята и започнал да я души, като тя се съпротивлявала, но въпреки това я удушил. След това я поставил отново на дивана.

Забелязвайки следите от борба по тялото на починалата и след споделеното му от подсъдимия, свидетелят Т. сигнализирал незабавно на дежурната следствено-оперативна група и запазил местопроизшествието.

При извършения оглед на местопроизшествието било установено, че входната метална врата на апартамента е в отворено положение, а в ключалката от вътрешната страна има поставен ключ. Трупът на Б. Ч. бил намерен на дивана в хола. По ръцете и главата й били установени множество кръвонасядания. При огледа били иззети и описани в съставения протокол ключа и секретния патрон от бравата на входната врата на апартамента. Бил изготвен и фотоалбум.

На 10.03.2018г. бил извършен оглед на трупа на Ч. (аутопсия), при който били констатирани кръвонасядания по лицето и шията, кореспондиращи им синини от вътрешната страна на кожата, синини по ръцете, прехапване на езика между зъбите, мозъчен оток. Изрязани били нокти от трупа. Бил съставен протокол и изготвен фотоалбум.

От М. Ч. още предния ден били иззети образци за сравнително изследване – нокти, обтривки от ръцете, слюнка, кръв и урина, за което били съставени надлежни протоколи. Също тогава било извършено освидетелстване на подсъдимия, при което били констатирани зачервявания и драскотини по пръстите на ръцете му, описани в съставения протокол и фотоалбум.

Била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза, като вещото лице дало заключение, че смъртта на пострадалата е причинена от травматичните въздействия в областта на шията вдясно, довели до т.нар. „вагусова смърт“, изразяваща се в спиране на сърдечната дейност. Основание за заключението били масивните кръвонасядания в дясната шийна област и картината на бързо настъпила смърт. Травмите на шията най-добре отговаряли да са причинени от удари и/или стискане с ръка. Чрез удари с твърд тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук, били причинени и кръвонасяданията по лицето, главата и тялото, а охлузванията по лигавицата на устните най-вероятно били от притискане на устата с ръка.

В следваща експертиза вещото лице съдебен лекар обосновало, че констатираните травми и причина за смъртта на пострадалата добре отговарят да са причинени по време и начин, описан от подсъдимия – чрез удари с ръце и стискане на шията. Острият кръвен застой и почти липсващият мозъчен оток давали основание да се приеме, че смъртта е настъпила както обяснява Ч. – внезапно и говори за „вагусова смърт“ – остро забавяне до спиране на сърдечната дейност. Липсвали типичните признаци на удушаване. До настъпване на смъртта (внезапно) пострадалата е възприемала и осъзнавала какво се случва с нея, болката не е била много голяма.

В заключение по извършена относно подсъдимия медицинска експертиза е прието, че зачервяването на кожата на дясната му длан най-вероятно е получено от удар със или върху свит юмрук.

Била извършена и ДНК експертиза за изследване на клетъчния материал по изрезките от нокти на пострадалата и подсъдимия, като е дадено заключение, че по ноктите на Ч. е възможно да присъства минимално количество клетъчен материал от пострадалата, а по нейните нокти е открит клетъчен материал и от подсъдимия.

При извършените химически експертизи не било установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, а при пострадалата било установено такова 0,34 промила.

За психическото състояние на подсъдимия била извършена комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, вещите лица по която са дали заключение, че той не се води на отчет и не е лекуван стационарно в ЦПЗ, но е преглеждан двукратно амбулаторно в края на 2017г. по заведени прокурорски преписки на основание жалби от майка му, като не са открити критерии за психично заболяване. Към датата на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. В такова състояние е бил и при извършване на освидетелстването. При извършване на деянието не е бил в състояние на физиологичен афект, могъл е адекватно да ръководи постъпките си. Не се е вписвал безпроблемно в семейната йерархия. В годините при него се отбелязва изразена социална, личностова и професионална отстроеност: липсват данни за изградени емоционално-значими връзки, честа смяна на работното място и липса на трудова ангажираност в последните 1-2 години, стеснени интереси. Наблюдава се нарастваща конфликтна и агресивна готовност към най-близкото обкръжение с избирателност към майката. Касае се за личностова акцентуация, което не покрива критериите за психично заболяване.

Била извършена и трасологична експертиза, при която по изследвания секретен патрон от бравата на апартамента не били установени следи от твърд предмет, подбран или подправен ключ, различен от оригиналния.

В кръвта и урината на подсъдимия не били открити следи от употреба на наркотични или упойващи вещества при извършената токсикологична експертиза.

От дирекция „Национална система 112“ бил предоставен СД със записан телефонен разговор от телефона на подсъдимия, който бил възпроизведен на хартиен носител и записан в протокол за изготвяне на веществени доказателства.

В хода на досъдебното производство към доказателствата са приобщени и материалите по преписка вх. №11281/2017г. по описа на РП – Бургас, образувана по молби на Т. и Б. Ч. за лечение на техния син.

Описаната фактическа обстановка се приема за установена от двете съдебни инстанции по несъмнен начин от приобщените по реда на чл.372, ал.4 от НПК писмени, гласни и веществени доказателства, събрани на досъдебното производство: обяснения на подсъдимия в качеството на обвиняем, показанията на свидетелите К. , Т. Ч. , Е. , Р. , Т. ; протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми; за оглед на труп, ведно с фотоалбум; за освидетелстване на подсъдимия и фотоалбум към него; заключения по изготвените експертизи; акт за смърт и удостоверение за наследници на Б. Ч. ; справка от Дирекция „Н“, районен център-Бургас за позвъняването от подсъдимия след извършване на престъплението; протокол за оглед на веществено доказателство –компактдиск, съдържащ аудиофайл от РЦ –Бургас за тел.112; справка за съдимост на подсъдимия М. ; материали по преписка №11834/17г.на БРП и по преписка №11281/17г. на БРП.

Фактическите самопризнания на подсъдимия са подкрепени и кореспондират с всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Правилно са кредитирани обясненията му като обвиняем, в които е признал, че е нанасял на майка си удари с юмруци и длани, включително и в областта на шията, хващал я с двете си ръце за гърлото, а после стискал. Изложеното от него кореспондира с изводите на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че установените травми отговарят да са причинени именно по време и по начин, както е описано от подсъдимия. Потвърдени са и от показанията на св. И. , св. Р. св. Т. за разказаното им от Ч. непосредствено след деянието, от заключението на съдебномедицинската експертиза за констатираните увреждания на пострадалия и механизма на причиняването им, кореспондират и с нараняванията върху дланите му и заключението на ДНК експертизата за наличие на негов клетъчен материал по ноктите на майка му и минимално количество неин такъв по неговите нокти.

Всички експертизи са извършени от компетентни вещи лица, назначени по съответния ред, дали пълни и мотивирани отговори на поставените въпроси, от които не възникват съмнения за тяхната правилност, не са оспорени от страните и правилно са кредитирани.

Правилно установените факти са довели първоинстанционния съд и до правилен правен извод – че с поведението си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.3 от НК. Това е така, тъй като на посочената дата у дома си в гр. Б. умишлено е умъртвил своята майка Б. . Обективната съставомерност на деянието е осъществена с нанасяни удари с ръце по жизнено важен орган – главата и шията, стискане на шията й с ръце, което стискане въздействало травматично на самата шия и довело до спиране на сърдечната дейност, причинило „вагусова смърт“ на пострадалата.

Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е целял с действията си да причини смъртта на своята майка.мисълът винаги се извежда от фактическите действия на извършителя, а те са били такива, годни да причинят смъртта на пострадалата и са довели до нея, извършени са въпреки съпротивата й, което показва, че смъртта на майката е била целта на извършителя. Физическото въздействие е упражнено по жизнено важен орган – главата и шията, където се намират кръвоносни съдове, нерви, мозъка.дарите с юмруци и стискането на шията са били с такава сила и интензитет, че са причинили констатираните травматични увреждания и са довели до спиране на сърцето. Подсъдимият е съзнавал, че тези действия ще доведат до смъртта на майка му, но въпреки това е преодолял нейната съпротива и е продължил до отпускане на тялото й. Той е желаел и целял да умъртви майка си, поради което е действал с пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК. В тази насока е и споделеното от подсъдимия пред св. Д. , св. Р. пред св. Л. .

За разлика от окръжния съд, въззивната инстанция не приема наличие на квалифициращото обстоятелство по т.6 на чл.116, ал.1 НК – „особена жестокост“. Безспорно положение в теорията и практиката е, че този квалифициращ признак се възприема като качество на субекта на посегателство против личността. Особена жестокост при извършване на убийство е налице, когато деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За съставомерност на деянието по т.6 се преценяват начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания, поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви, характеристичните данни на подсъдимия.

За подсъдимия Ч. не са налице данни, които да го определят като жесток човек. За да бъде осъществено умишлено умъртвяване на човек, принципно трябва да се извършат физически действия, които по своята сила, насоченост и интензитет да доведат такова сериозно засягане на здравето и телесната цялост, че да причинят смърт. Подсъдимият не е извършил действия, които да надхвърлят нужната сила за умъртвяване на човек. Нанасял е удари с ръцете си и е стискал шията с ръце. Преустановил ги е след като е разбрал, че майка му е починала. Позвънил е и е съобщил за смъртта й. Няма основание да се приеме, че нанесените с ръце удари и стискане на шията са били причинени от подсъдимия поради желанието му да причини допълнителни, изключителни болки и мъки за умъртвяване на майка си, да подсили ужаса й от предстоящата смърт, в което да се види проява на особена жестокост. Ето защо въззивната инстанция намира, че не е налице това квалифициращо обстоятелство, поради което атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази част с отмяна на осъждането по т.6 на чл.116, ал.1 НК.

При определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия за извършеното деяние, съдът е съобразил най-напред предвиденото в особената част на НК. Отчел е по-висока степен на опасност на конкретното деяние, предвид механизма и обстановката на извършеното, каквато според въззивната инстанция не е налице. Механизмът на умишленото умъртвяване и обстановката са обичайните и типични за престъпление от този вид, и не могат да завишат опасността на извършеното в степен да бъдат отегчаващи отговорността на извършителя. Обществената опасност на конкретното престъпление не е по-висока от други престъпления от същия вид. Преценката на първоинстанционния съд в тази насока е неправилна. Следва да се отхвърли и приетото за отегчаващо обстоятелство наличие на два квалифициращи признака, тъй като не е изпълнен втория признак, както бе посочено по-напред.

Правилно е отчетено за смекчаващо обстоятелство ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид необремененото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви. Въпреки реда за провеждане на съдебното следствие, правилно е отчетено за смекчаващо обстоятелство и оказаното от подсъдимия съдействие за изясняване на фактите по делото, което е последователно поведение от момента на извършване на деянието. Не следва лековерно да се кредитира заявеното от подсъдимия отношение на майка му към него - дългогодишно оказван психологически натиск, наставническо и контролиращо отношение, тъй като не е подкрепено от други годни доказателства. Несъмнено между сина и родителите е имало множество конфликти, за което свидетелстват бащата и лелята на подсъдимия, включително и поради употреба на алкохол от пострадалата, но думите на Ч. за доминиращо и потискащо дългогодишно отношение на майка му не са подкрепени от доказателствата.

При тези данни, съобразени от втората инстанция, основателно се явява оплакването във въззивната жалба за завишено наказание и претенцията за намаляване на размера до минималния, предвиден в чл.116, ал.1 НК. Определеното от окръжния съд наказание, при неправилно отчетените отегчаващи обстоятелства, в размер на 16 години и 6 месеца, редуцирано с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК на 11 години, следва да бъде занижено на минималния размер от петнадесет години, намален с една трета до окончателен размер от десет години. Това наказание въззивната инстанция намира за съответно на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсващите отегчаващи такива. Няма основание за приложение на реда за определяне на наказанието по чл.55 НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не са толкова многобройни, нито изключителни по своя характер, та да направят и най-лекото предвидено наказание несъразмерно тежко за извършеното. Няма промяна и в здравословното състояние на подсъдимия, последно изяснено при престоя му в психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч, за което въззивната инстанция събра служебно доказателства, налагаща промяна на правилно определения първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С така намаленото наказание ще бъдат постигнати в пълна степен целите по чл.36 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е приложил чл.59, ал.1, т.1 от НК, като е постановил приспадане на времето на задържане при изпълнение на наказанието; правилно е приложен и чл.189, ал.3 НК, като са възложени в тежест на подсъдимия деловодните разноски; също правилно е произнасянето по веществените доказателства.

При извършения цялостен преглед на атакуваната присъда въззивната инстанция намери подадената жалба с искане за намаляване на наказанието за основателна. Присъдата следва да бъде изменена в коментираните части и потвърдена в останалата част.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК, Бургаският апелативен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда №231/28.09.2018г. по НОХД №680/18г. на Бургаския окръжен съд, КАТО ПРИЗНАВА подсъдимия М. Т. Ч. ЗА НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по обвинението по т.6 на чл.116, ал.1 НК, И НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание НА ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок от получаване на писмените съобщения за изготвянето му пред Върховния касационен съд на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

правяне, въ